Станислав Станков започва спортната си кариера в родния си град Хасково. Като тийнейджър тренира и се състезава за местния клуб. С отбора печели републиканска титла. Бил е капитан на националния отбор във всички възрастови групи. С мъжкия национален отбор Станков печели две квалификации за Европейски първенства и участва на шампионата в Берлин. Като състезател на столичния ЦСКА Станислав Станков печели три шампионски титли. Носител е и на пет Купи на България. С отбора на „Компакт“ – Димитровград също печели трофей на домашната сцена. Години по-късно Станков е изпълнителен директор на женския баскетболен клуб „Хасково 2012“. Тимът стига до медали в няколко поредни години, а през 2017-та достига върха, записвайки дубъл – Купата на България и шампионската титла. След решение на Общински съвет – Хасково Станислав Станков бе удостоен със званието „Почетен гражданин на Хасково“ .

Г-н Станков, имате богата кариера зад гърба си. Кой е най-запомнящият се за Вас момент? 

Има два момента – първата ми шампионска титла с ЦСКА. След това са шампионската титла с Хасково и купата с Хасково. В ЦСКА имаше отъпкани пътеки, беше по-лесно. Тук започнахме от нулата и сътворихме чудеса за няколко години.

На коя награда Ви спря дъха?

Много малко хора знаят, че аз съм избиран сред 5-те най-добри баскетболисти на Европа при 16-годишните. Тогава като си чух името, тогава ми спря дъха! След това, не точно спиране, но много сериозно сърцебиене получих на финала между „Хасково„ и „Монтана“, след като свърши мача, когато станахме шампиони.

Вие тогава бяхте изпълнителен директор, но защо стояхте в публиката?

Аз винаги стоя в публиката, защото съм много емоционален и ако стоя на пейката, има вероятност да ми свирят технически и да навредя на отбора. Предпочитам да стоя в публиката.

Баскетболът Ви съпровожда по време на целия живот. Какво е баскетболът за Вас?

Всичко! Аз се запознах с моята жена /б.а. Елена Станкова, която бе треньор на „Хасково 2012“/, покрай баскетбола. Благодарение на нея и на моята дъщеря, искам да им благодаря, те са главни виновнички за това отличие от Община Хасково.

Как приемате званието „Почетен гражданин“?

Най-вече като признание, има и доза отговорност, но най-вече като признание.

Знаехте ли, че ще бъдете номиниран за втори път?

Не, не знаех! Един познат мина през магазина и каза, че ще ме правят „Почетен гражданин“, а аз му отговорих да си гледа работата. Не можах да повярвам! После разбрах от медиите, но не знам кой ме е номинирал.

Ще продължавате ли да се борите да има качествен баскетбол в Хасково?

/Смее се/ Аз се отделих от баскетбола поради ред причини, които не са от Хасково, а от София. Имах покана да бъда в управителния съвет на Българската федерация по баскетбол. От тази гледна точка мога да помагам. В Хасково ми беше на гости изпълнителният директор на FIBA WORLD – това е най-големият човек в баскетбола в света. Тогава той се срещна и с кмета на града. От такава гледна точка мога да помагам, но да се ангажирам отново с баскетбол, от организационна гледна точка – не.