Убийството, което ликвидира свободната преса в Русия

Изображение 1 от 3

    10 години след убийството на журналистката Анна Политковская бюрото й в "Новая газета" все още стои празно. Нейната снимка отгоре, заедно с тези на други пострадали репортери, всеки ден напомнят на редакцията какви опасности крие професията им, разказва "Гардиън".

    На 7 октомври (когато впрочем е и рожденият ден на Владимир Путин) 2006 г. Анна Политковская е застреляна в асансьора пред апартамента, в който живее в Москва. Нейното убийство предизвиква силни реакции в цял свят и твърдения, че то е по поръчка на руските власти.

    Продължителната работа на Политковская за разкриване на беззакония на руската армия по време на войната в Чеченя й спечели международно признание.

    Цяло десетилетие след като Политковская бе убита, "Новая газета" продължава да бъде един от малкото останали борци за независима журналистика в Русия. Репортерите на вестника продължават да работят от Северен Кавказ – един от най-опасните региони в страната.

    Миналия месец 29-годишният журналист Елена Костюшенко бе в Беслан, за да отбележи 12-годишнината от обсадата, при която загинаха 334 души, от които 186 – деца. През 2004 г. Политковская също се опита да пътува дотам, но в самолета й прилошава и се връща обратно. Лекари смятат, че е била отровена, за да й се попречи да отразява събитията.

    Въпреки това вестникът работи неуморно по темата и публикува редица доклади, които навеждат на мисълта, че експлозивите, използвани от руските спец части, са причината за много от жертвите.

    Миналия месец майки на загиналите, които от години настояват за независимо разследване, излязоха на протест, носейки тениски с надписи: "Путин е касапинът на Беслан".В годините след убийството на Политковская гласът на незасимата журналистика в Русия започна да заглъхва все повече. По данни на Комитета за защита на журналистите от 2006 г. насам има регистрирани 20 убийства на журналисти, докато "Фрийдъм хаус" свидетелства за 63 атаки срещу репортери. Но в повечето случаи не е нужно да се стига дотам – заплахата от закриване на медията е достатъчна "мотивация" да излизат дописки в съответствие с руската официална политика и журналистите да си налагат автоцензура.

    Главните редактори на Lenta.ru бяха сменени от собствениците на медията, след като новинарският сайт започна да приема твърде критична към Кремъл линия. Независимият телевизионен канал "Дождъ" започна да излъчва от апартамент, след като екипът бе изгонен от собствените си студия.

    Най-пресният пример на овладяване на антикремълски медии е случилото се с медийната група РБК. Цялото ръководство там бе сменено след поредица от материали за богатството на приближените до президента Путин и разследване за една от дъщерите на държавния глава.

    Гневни на случилото се с медията им, журналисти от РБК записаха някои от разговорите им с новото началство, в които работата им бива сравнявана с шофиране: "Ако излезете извън маркировката, ви отнемат шофьорската книжка...За съжаление, никой не знае къде е поставена ограничителната линия".

    В доминирания от стриктно спазващи маркировката журналисти медиен пейзаж в Русия, се откроява и гласът на политическото списание "Новое время". Негов главен редактор е журналистката ветеран Евгения Албац и се отличава с острите си анализи и коментари.

    "Гардиън" пише, че изданието успява да съществува главно защото има ограничен тираж, но въпреки това не му липсват проблеми с властите. Наскоро печатницата отказала да разпространи брой, чиято корица е била илюстрация на овце пред вратите на Кремъл. По този повод Албац обясни, че са имали договор с печатницата от 2008 г. и никога не са задлъжнявали, но въпреки това изведнъж научават, че не могат повече да ползват услугите й.

    По думите на главния редактор сред абонатите на списанието има много олигарси и дори Кремъл поръчва между 13 и 15 копия, но въпреки това е невъзможно да се намерят компании, желаещи да рекламират на страниците на изданието. То се държи на повърхността благодарение на петима спонсори – всички граждани на Русия – които обаче искат да останат анонимни, за да опазят своята репутация.

    Медийният сектор в Русия е още по-поляризиран след ескалацията на украинската криза през 2014 г. Тогава популярният тв водещ Ърнест Мацкявичус обяснява пред млади журналисти в рамките на творческо ателие, че дефинициите за журналистиката са се променили и след като западните медии лъжат за руската намеса в Украйна, Русия трябва да отговори на това.

    Младата журналистка Елена Костюшенко, чиято история разказва "Гардиън", споделя, че след убийството на Политковская е имала възможности да се премести в друга медия, но цени рядката свобода, която има в "Новая газета". И въпреки че заплатата й е колкото на сестра й, продавач в магазин за дрехи, споделя, че е отказала оферта за 10 000 рубли на месец. "Защото важното е, че в този вестник няма цензура".

    Източник: http://www.dnevnik.bg

    Видеа по темата

    Коментари в сайта

    Последни новини