Образованието ни днес е все по-далеч от модерните форми на преподаването и от съвременните практики, заяви премиерът Пламен Орешарски при откриването на дискусионния форум в МС "Професионалното образование и обучение - приоритет за България", цитиран от БГНЕС.
Той се провежда по негова инициатива и участници в него са министърът на образованието Анелия Клисарова, Меглена Плугчиева, посланик на България в Конфедерация Швейцария, Ивайло Калфин, евродепутат, Божидар Данев, изпълнителен председател на БСК, дипломати, представители на бранша, синдикалисти, учители и други.
Образователната ни система полага усилия за наваксване на изоставането през годините на прехода, продължи премиерът. Необходими са мерки за професионална преквалификация на излезлите вече от образователната система, за да се задоволят нуждите на трудовия пазар, заяви той.
"Дискусията за образованието вече се води повече от 20 г. Най-често постиганият ефект от тези дебати е появата на нови учебни помагала със спорни качества. Днес образованието ни е все по-далеч от модерните форми на преподаването и от съвременните практики. Нашите ученици лесно цитират, но трудно решават практически казуси. Съществуващите някога техникуми отдавна са закрити. Как да заместим стария подход, неприложим днес, с нов, заимстван от по-напредналите икономика", запита Орешарски.
Най-полезен за нас би бил германският опит - можем ли да заимстваме основните моменти от дуалната система там и няма ли да го побългарим в лошия смисъл на понятието, продължи с въпросите премиерът. Много въпроси и малко отговори. Добрата новина е, че България ще разполага със 100 млн. евро за насърчаване на младежката безработица през следващите няколко години.
Стимулирането на професионалното образование е политика, която дава добри резултати в други страни за насърчаване на полезните знания и практическия опит на младите. А професионалното образование е гаранция и за ускореното икономическо развитие, обясни Орешарски. Този подход ще бъде приоритет за нас и се надявам днешния форум да даде допълнителен тласък на образователната реформа, подчерта той.
Имаме разминаване между нуждите на пазара и това, което ни предоставя системата на образованието, заяви в началото на форума Божидар Данев. И илюстрира ситуацията по следния начин: няма работа за хората, но и няма хора за работа. Целта на професионалното образование са знанията, но без опит и умения също не може, заяви той. Затова трябва да стимулираме системата на учене през целия живот, е неговото мнение.
Както научихме от премиера през последното десетилетие в Европа професионалното образование и обучение са решаващ фактор за устойчивото социално-икономическо развитие, започна изложението си на форума образователният министър Анелия Клисарова. Затова ще цитирам един експерт -" иска ми се да пътувам с пилот, който е по-скоро добре обучен, отколкото добре образован", заяви министърът.
Нашата цел е да постигнем точното съчетание между образование и обучение, което да отговаря на потребностите на пазара на труда. Инвестицията в професионалното образование и обучение е един от най-успешните начини за борба с безработицата сред младите хора. Именно затова правителството ни на първо място слага като приоритет образованието и в частност - професионалното, продължи Клисарова.
И според нея обучението и образованието трябва да се обвържат с пазара на труда, но това образование трябва да бъде модернизирано не само като учебни помагала и вкарване на нови технологии в процеса, но и чрез модернизиране на материално-техническата база, въвеждане на защитени професии и др. Развитието на европейските пазари на труда се основава на много фактори и за да се постигнат целите на стратегията Европа 2020 се изисква - 75% заетост във възрастовата група 20 - 64 години, намаляване процента на ранно напусналите образованието си, сега той е 15%, целта е да се свие до 10%. Повишаване на дела на лицата на 30 - 34 г., които са завършили висше или еквивалентно но него образование на 40%, сега е под 35% и други. България трябва бързо да намери решение за постигане на баланс между постигнатите умения в професионалното образование и нуждите на пазара на труда. Само така ще постигнем реална интеграция и ще намалим безработицата, повтори Клисарова.
Кои са заплахите, които стоят пред нас, продължи министърът. На първо място това е намаляващият брой ученици в професионалните гимназии. През 2012 - 2013 г. общият брой на учениците в професионалните гимназии е с 50 000 по-малко от учебната 2000 - 2001 г., уточни Клисарова. Причините са различни - демографски, миграционни, социални. Намалява и броят на професионалните гимназии - в сравнение с 2000 г. техният брой е намалял с 60. В последните години тази тенденция продължава.
По данни на НСИ броят на завършилите с професии е намалял с 20% спрямо 2001 г. Налице е диспропорция - нашите ученици искат след 8-ми клас да кандидатстват в т. нар. елитни училища и не избират професионалното обучение, което би им дало по-добър старт в живота. Но трябва да им гарантираме, че завършвайки професионално образование те по-бързо ще се реализират на пазара на труда, подчерта министърът.
Не по-малък проблем е състаряването сред учителите в професионалните училища - през 2012 - 2013 г. учителите на възраст до 34 г. са намалели с 2860, а младите учители до 34 г. са само 9.88%. Докато броят на учителите до 60 г. е нараснал 1624. Сред младите хора причините са комплексни, но и заради липса на мотивация- те се насочват предимно към професии, свързани с туризма и информационните технологии.
Трябва също да стимулираме избора на учителската професия сред младите с различни социални пакети, посочи Клисарова. От стимул да участва и помага в образованието се нуждае и бизнесът, подчерта Клисарова. Особено да се засилят връзките между бизнеса и професионалното образование, каза тя. Дискусията продължава.
