Събота, 10 октомври 2026 | Перник Предимно облачно 16°

Всички категории

Студент влиза половин час преди края на изпита. Сяда и започва да пише, а изпитващия му казва, че няма да му приеме работата и по добре да си отива и да не си губи времето. Когато изпитното време свършва всички си оставят работите на бюрото на квестора. Идва и нашия човек, а ония му вика: — Нали ви казах да не пишете! Не ви приемам работата. А студента злобно пита: — Вие знаете ли кой съм аз? — Не. Студента мушка листа си между всички други и нагло казва: — Не ви и трябва…
Оценка 3 от 1 гласа
Отишъл някакъв да си купува коза. Гледа една мършава такава, на коза не прилича даже и решил, че е по-евтина и рекъл да пита за цената. Продавачът отговорил, че козата струва 300 долара. — Ти луд ли си, бе!? Ква е тая коза за толкова много? Глей ква е изморена. — Да ама я я удари между рогата. Ударил той козата между рогата, а тя: — Меее. — Кво толкова, вика „мее“. Коза като коза. — Ама я я удари пак. Ударил я той между рогата и тя пак: — Меее. — А бе я не ме будалкай. — Не бе, удари я по-силно, ама яко. Ударил той с всичка сила, а козата: — Меее-сечина, ме-сечина, йойой, йойой…
Оценка 0 от 0 гласа
Петима дядовци седят в кафенето – четирима играят карти, петият кибик само акъл дава. За да го разкарат, единият му рекъл: — Я иди да купиш едни цигари и един кибрит. Тръгнал дядото и за да не забрави по пътя си повтаря: цигари-кибрит, цигари-кибрит… По едно време на едно кръстовище слязъл на платното, изскърцали спирачки… и дядото забравил. Стигнал до павилиона все пак и казал: — Абе трябваше да купя две неща дето тъй много си подхождаха – комплект вървяха. Продавачката го погледнала, помислила и попитала: — Сапун и сапунерка? — А, точно това беше, дай един сапун и една сапунерка. Прибрал се при компанията и го питат: — Купи ли бе? — Купих. — И какво купи? — Сапун и сапунерка – гордо се изпъчил дядото. — Еййй, помни кучето ей!
Оценка 0 от 0 гласа
Един човек срещнал свой приятел и го поканил на гости. Тръгват заедно и когато пристигат още от вратата тъщата го посреща взема му палтото, кани ги да влязат в хола и да се настанят. През това тъщата носи чехли и ги нахлузва на краката на зет си. Приятелят много учуден от ситуацията пита: — Какво я правиш тази женица, биеш ли я нещо, че е толкова послушна? — Не, нищо подобно. Питай я ако искаш… Гостът съответно попитал: — Защо е цялата тази любезност? — Ами как да кажа… – започнала тъщата – … отначало, когато младите се нанесоха много се радвахме; момчето е добро, здраво, справедливо и спокойно – нали работи като футболен съдия. Имахме котка, но тя нещо не го харесваше много много и още първата вечер го надраска с нокти по крака. Той нищо не каза, само извади от джобчето си един жълт картон, вдигна го и после го прибра. И така всичко си продължи спокойно. След два дни докато зет ми гледаше телевизия, обаче, котката скочи върху него и го надраска по рамото. Той пак реагира много спокойно – извади жълтия картон и го вдигна. Но една вечер котката скочи върху лицето му и го одраска. Тогава той вдигна червен картон и на сутринта намерихме котката обесена на тавана… — Тази история е много тъжна, но не разбирам какво общо има с това да си толкова любезна със зет си. — Ами аз вече имам два жълти картона…
Оценка 0 от 0 гласа