Петък, 9 октомври 2026 | Перник Разкъсана облачност 16°

Разни

Сърбин, не говорещ английски език, отива в Щатите. На лист има написан адреса на сръбското посолство. Той спира едно такси и му подава листчето. Шофьорът го откарва пред една голяма сграда и пред нея стои огромен негър. Сърбинът се обръща към него: - Друже, рекли су ми да е овде сръбски амбасадор? Негърът го поглежда с недоумение и отсича: - I don`t know. Сърбинът се позачудил, но решил, че може да са сбъркали мястото и се поразходил наоколо. Отново взел такси и показал листчето. Новото такси го откарало на същото място. Той решил пак да попита негъра: - Друже, рекли су ми да е овде сръбски амбасадор? Негърът го поглежда с недоумение и отсича: - I don`t know. Видимо ядосан, сърбинът започнал да тъпче нетърпеливо пред сградата и промърморил: - Пичку матерну, Пичку матерну! Негърът се обърнал засмяно и казал: - Пичку матерну? - Second floor!
Оценка 0 от 0 гласа
Християнин, мюсюлманин и атеист летят в самолет. Двигателите на самолета отказват и той тръгва да пада. Християнинът се успокоява сам: - Аз живях праведен живот и винаги вярвах в Господ, не ме е страх да умра, ще попадна в Рая и ще живея щастливо там. Мюсюлманинът се успокоява с думите: - Аз водих праведен живот и винаги вярвах в пророка Мохамед и в Аллаха, не ме е страх да умра, ще живея на ония свят много по-добре. Христянинът казва: - Ще ме прощаваш, но ти вярваш не в този Бог, в който трябва. Там при вас няма по-добър живот горе. Мюсюлманинът го парира: - Много се заблуждаваш! Няма друг Бог, освен Аллах. Продължават да спорят, докато не ги прекъсва атеистът: - Вие продължавайте да си спорите, чия вяра е правилна, а аз вярвам в науката, която ме е снабдила с парашут, така че, прощавайте господа..
Оценка 0 от 0 гласа
Един поканил една дама на кино. След филма я изпратил до тях и казал: - Благодаря. Беше ми много приятно да бъда с теб. А тя си помислила: "Дали няма да поиска да го поканя на кафе у нас." Но той нищо не казал и си тръгнал. На следващия ден я поканил на театър, и пак я изпратил, и пак казал: - Благодаря. Беше ми много приятно да бъда с теб. А тя пак си помислила: "Дали няма да поиска да го поканя на кафе у нас." И пак той нищо не казал и си тръгнал. Следващия път я завел на ресторант, и пак я изпратил и казал: - Благодаря. Беше ми много приятно да бъда с теб. Тя не се сдържала и го попитала: - Прощавай, но да не си случайно импотентен? А той: - Не, аз съм интелектуалец. По-добре три дни да почакам, отколкото три часа да те навивам!
Оценка 0 от 0 гласа