Четвъртък, 8 октомври 2026 | Перник Ясно небе 23°

Разни

Седят четири бабки и си пият следобедния чай. Едната казва: — Синът ми наскоро стана свещеник и всеки, който го срещне, му казва „отче“. — Ех, казва втората, моят е епископ и всички го наричат „ваше светейшество“. — А пък аз имам брат, който е кардинал. Хората се обръщат към него с „ваше високопреосвещенство“, хвали се третата. Четвъртата притеснено споделила: — Моят син е стриптизьор. И когато се съблече, всички викат „О, боже!“
Оценка 0 от 0 гласа
Черният рицар на черен кон искал да се омъжи за принцесата на кралството. Отишъл и почукал на портата. И отвътре се чул гласът на краля: — Кой е? — Черният рицар на черен кон. – отвърнал черният рицар на черен кон. — Кой черен рицар на черен кон? – попитал краля. — Онзи черен рицар на черен кон. — Ааа, онзи черен рицар на черен кон, какво искаш? — Дойдох да се омъжа за дъщеря ти. — Няма да ти я дам толкова лесно. Първо трябва да отидеш в 9-тата планина в 10-тата и да ми дадеш сапфира на дъното на езерото. Черният рицар на черен кон тръгнал. Отишъл в 9-тата планина в 10-тата и извадил сапфира на дъното на езерото. Отишъл и почукал на портата и пак се чул гласа на краля: — Кой е? — Черният рицар на черен кон. – отвърнал черния рицар на черен кон. — Кой черен рицар на черен кон? — Онзи черен рицар на черен кон. — Ааа, онзи черен рицар на черен кон, какво искаш? — Донесох ти сапфира. Кралят се замислил и рекъл: — Сега трябва да отидеш и да спасиш чичковите червенотикеничковчета от дракона. Черният рицар на черен кон тръгнал. Отишъл и се бил с дракона девет дни и девет нощи и спасил чичковите червенотикеничковчета. Отишъл пред портата и потропал. Отвътре се чул гласа на краля: — Кой е? — Черният рицар на черен кон. – отвърнал черният рицар на черен кон. — Кой черен рицар на черен кон? — Онзи черен рицар на черен кон. — Ааа, онзи черен рицар на черен кон, какво искаш? — Спасих чичковите червенотикеничковчета и ти ги нося. Кралят се замислил и рекъл: — Иди в 9-тото кралство и го завладей. Тръгнал черният рицар на черен кон да завладява 9-тото кралство. Бил се той сам срещу цяла армия цели седмици. Към 7-та седмица победил и го завладял. Отишъл пред портата и захлопал. Пак се обадил краля: — Кой е? — Черният рицар на черен кон. – отвърнал черният рицар на черен кон. — Кой черен рицар на черен кон? — Онзи черен рицар на черен кон. — Ааа, онзи черен рицар на черен кон, какво искаш? — Завладях 9-тото кралство и искам да се омъжа за дъщеря ти. Кралят не искал да си даде дъщерята, затова му възложил последно изпитание: — Иди в съседното село и ми го дай. Черният рицар на черен кон тръгнал и се бил още две седмици за селото. Накрая победил и отишъл при краля. Кралят се обадил зад портите и попитал: — Кой е? — Черният рицар на черен кон. – отвърнал черния рицар на черен кон. — Кой черен рицар на черен кон? — Онзи черен рицар на черен кон. — Ааа, онзи черен рицар на черен кон, какво искаш? — Донесох ти съседното село. Кралят вече разбрал, че волята на черния рицар на черен кон била много голяма и отишъл при дъщеря си в най-високата кула. Почукал на вратата и принцесата попитала: — Кой е? — Краля. — Какво искаш? — Черния рицар на черен кон иска да се омъжи за теб. — Кой черен рицар на черен кон? – попитала принцесата. — Онзи черен рицар на черен кон. — Ааа, онзи черен рицар на черен кон, ама той много грозен…
Оценка 0 от 0 гласа
Върви един човек по пътя и непрекъснато си повтаря „Ай стига бе“. Насреща му върви друг човек. Гледа, слуша и накрая решил да попита защо онзи си повтаря непрекъснато „Ай стига бе“. — Остави! – отговорил първият. Дъщеря ми се омъжи за негър. — Не е толкова голяма беда. – казал вторият. – Любов. Случва се. — Да ама първото дете се роди черно. — Е, какво да се прави, по-силна черната кръв – ражда се черно дете. — Да, ама второто дете се роди бяло. — Еее… случва се и така, сега пък бялата кръв е била по-силна и се е родило бяло дете. — Да ама третото излезна черно-бяло,черно-бяло, на раета. — Ай стига бе…
Оценка 0 от 0 гласа
Отишли 2 баби на гости на стара дружка – баба Мара, която имала склероза. Та поканила ги жената, седяли, седяли и бабата по едно време скочила и казала: „ех таз склероза, забравих да ви почерпя по един бонбон“. Почерпила ги, след малко скочила пак и казала „Ама глей ква съм отвеяна, забравих да ви почерпя с бонбон“. И така няколко пъти. Когато си тръгнали бабите, вече отвън на улицата, едната казала на другата: „Тая Мара хич я няма, и един бонбон не се сети да ни почерпи“, а другата:“… .че ти къде видя Мара“
Оценка 5 от 1 гласа
По магистралата се движи вехта кола, в нея се возят възрастен мъж и жена му. Жената е полуглуха, но за сметка на това кара колата. Спира ги полицай. Полицаят: — Госпожо, карате с превишена скорост… Бабата: — К’во каза тоя? Дядото /крещи/: — Каза, че караш много бързо… Полицаят, оглеждайки документите на бабата пита: — О, вие сте от Смолян!!?? Бабата: — К’во вика тоя? Дядото: — Пита, дали сме от Смолян… Полицаят: — Имам силни спомени от Смолян. Преди много години там правих най-отвратителния секс в живота си… Бабата: — К’во вика? Дядото: — Вика, че те познавал…
Оценка 0 от 0 гласа
Самолет попада в буря над Тихия океан. Капитанът се обръща към пътниците по високоговорителя: — Дами и господа, моля затегнете коланите! Нашият самолет има авария. Загубихме и четирите двигателя и сега се опитваме да се приводним в океана с възможно най-малко сътресения. Умолявам ви, да не изпадате в паника! Всичко ще бъде наред. Един от пътниците се разкрещява: — Стюадеса, стюардеса! Там, където ще се приводняваме, има ли акули? — Боя се, че има, господине… Но вие не се вълнувайте. В джобчето на спасителната жилетка има флакон с течност против акули. Моля всички да намажат ръцете и лицето си с нея, а също и откритите части на тялото. — И какво? Акулите няма да ме ядат ли? — Не, ще ви ядат, обаче с огромно отвращение…
Оценка 0 от 0 гласа
Лети пътнически самолет. Пилотът казва по уредбата: — Уважаеми пътници, пожелаваме ви приятен полет с нашата авиокомпания. В момента се намираме на 10 000 метра височина, движим се с 900 км/ч, температурата навън е минус 30 градуса, … а-а-а-а! Ужас! Какво е това бе! Мамка му! А-а-а-а! Тишина. След малко пилотът продължава със спокоен глас: — Уважаеми пътници, моля да ме извините за този изблик, но стюардесата ме поля с кафе. Знам, че не трябва да губя контрол, но да ми бяхте видели панталона отпред… Глас от салона: — Мамка ти! Ела да видиш пък моя панталон на какво стана отзад!
Оценка 5 от 1 гласа