В началото на учебната година директорът на училището събрал възпитаниците си и запроизнасял реч:
- Бих искал да помните, че това училище е вашето училище, а не моето. Ако драскате по чиновете, вие драскате по вашите чинове, а не по моите. Ако бягате от часовете и не учите, вие вредите на вашата репутация, а не на моята.
Той продължил така, наблягайки, че животът не трябва да се живее себично - в отношение на мое и твое, а трябва винаги за нещата да се мисли като за наши.
Когато свършил, едно момче се приближило до него и рекло:
- Това бе добра реч, господин директоре. Мислех са за това, което казахте, и се чудех дали бихте ми дал една от НАШИТЕ цигари?
Директорът се усмихнал и отвърнал:
- Разбира се, ако ти ми дадеш 3 от НАШИТЕ левчета!
Модерна циганка-гледачка към минаваща девойка:
- Алоууу, чаровницееей! Спри са да ти казвам, имйел шъ пулучиш! Голем късмет та чака, добър пръвайдър ша намериш! Един юзър много хубави неща ти мисли. Все та причаква в кюто, ама ти много са крийш, ма! Пусни му на чиляка... оторизейшън, стига си го мъчила с тоз рикуест! Той много та `аресва, иска да та джазка виртуално. Я дай левътъ ръкъ да вида по-добре. Аууу! Малка ръчичка имаш, ама голем джойстик си фанала! Въх, много си играйш.