- Ей, човече, спомням си навремето майка ми ме изпращаше до магазина с едно левче. Аз взимах хляб, сирене, мляко, боза, някое списание, 2-3 шоколада и се прибирах със сума ти ресто. А пък сега няма вече такова нещо! С тези камери по магазините...
Дик се връща с няколко синини на физиономията от бара.
- Кой те подреди така? - пита жена му.
- Джими - кратко отвръща той.
- О, този тип, този разбойник, този хаймана... - започва да кълне тя.
- Ш-ш-шт! Тихо! За умрелите се говори само добро или нищо!