В живота на всеки човек има радост и тъга, болка и щастие, нали? Затова и той е труден... затова боли, затова се борим, затова вървим... Нагоре, надолу, напред, назад... Но все по път, който избираме сами... Сами, защото сме сводобни да избираме... Да чувстваме!
Девойка стои на парапета на мост с явното намерение да се прости с живота. Приближава клошар.
— Абе момиче.. Така и така си решила да мреш.. Все тая ти е… Дай да те опъна като за последно, жена не съм пипал от години!
— Ти! Нещастник! Виж се на какво приличаш! Вонящ, мръсен, въшлив! Не, не и не! Махай се!
— Добре… Добреее… Отивам си… Ще те чакам под моста…