Лети си Карлсон над Червения площад, уморил се, приседнал на перваза на прозореца на Брежнев:
- Добрутро, Леонид Илич!
Брежнев повдигнал глава и направил изненадана физономия.
- Това съм аз, Карлсон.
- Хмм, хмм, - още повече се чуди Брежнев.
- Мен всички ме познават, даже и децата, за мен са написани много книги!
- Хм, да-а, да-а, а къде е вашият другар Енгелсон?
Журналист интервюира овчар:
— По колко килограма вълна дават овцете ви?
— Кои – черните или белите?
— Черните.
— По два килограма.
— А белите?
— И те по два килограма.
— А колко мляко дават?
— Черните или белите?
— Ами черните… — По два литра.
— А белите?
— И те по два литра.
Журналистът е вече съвсем объркан:
— Добре де, защо все питате – черните ли, белите ли… — Ами виж сега, черните овце са мои… — Така, добре… А белите?
— И те са мои.