Четвъртък, 8 октомври 2026 | Перник Ясно небе 18°
Решили блондинките да развенчаят мита за тяхната глупост, събрали се на конгрес, избрали най-умната от тях и я изпратили на изпит. Явила се тя и изпитващият я пита: — Колко е 2+2? — 6. От залата се чува хор: „Дайте й още един шанс, дайте й още един шанс.“ — Добре де, колко е 2+2? — 5. От залата се чува хор: „Дайте й още един шанс, дайте й още един шанс.“ — Този обаче е последен. Колко е 2+2? — 4. От залата се чува хор: „Дайте й още един шанс, дайте й още един шанс.“
Блондинки 4,145 прегледа
Следващ →

Още вицове

Новите дишащи памперси не само дишат, но и крещят ако прекалено дълго вони. - Генко, чу ли, че декември 2012-та идва края на света? - Не само чух, но вече съм и заложил всичко, което имам, че няма да има край. След дългогодишни проучвания учени най-после намериха неоспорими доказателства за това, че празнуването на рождени дни е здравословно! Статистиките показаха, че хората, отпразнували най-много рождени дни, живеят най-много. Шестнайсетгодишна неопитна девойка отишла да се изповяда. - Отче, вчера нарекох един мъж “копеле”. - И защо? – попитал той. - Защото ме докосна по рамото без разрешение. - Както аз сега те докосвам ли? – попитал отчето и я прегърнал. - Да, отче. - Това не е основателна причина да го наречеш копеле. - Но, отче, той ми пипаше гърдите. - Както аз сега ги пипам ли? - Да, отче. - И това не е причина да го наречеш копеле. - Но след това той ме съблече. - Както аз ли? – попитал отчето и свалил дрехите й. - Да, отче. - И това не е причина да го наричаш копеле. - Но, отче, той ме облада. - Както аз сега правя ли? – попитал отчето и си пъхнал оная работа в нея. - Да, отче – казала тя няколко минути по-късно. - И това не е причина да го наречеш копеле. - Но, отче, оказа се, че той е болен от СПИН. - Ах това гадно копеле! При насъпилото положение в България, Иванчо взел та умрял от глад. Явил се той пред вратите на рая. Сам Господ му отваря. - Господи, Иванчо съм от България. Мисля, че водих праведен живот та се явявам тука. - Да Иванчо, за тука си. Влизай. И тъй като било по обед, Господ го пита: - Сигурно си гладен, ще хапнеш ли с мен? - Ами да, защо не. Отворил Господ една рибена консерва, седнали на един камък и яли. Докато яли, гледа Иванчо долу в ада, ония ми ти пичове нагъват пържоли, пият вино, музика и мацки, с една дума - купон. На другия ден на обед, пак същата история. На третия ден след като нагъвали пак консерви а ония долу печено прасе, Иванчо се осмелил и запитал: - Господи, извинявай ама каква е тая работа, ние тук уж в рая, пък караме на сухоежбина, а ония долу пируват. - Иванчо, какво да ти кажа, не си заслужава да готвя само за двама души.