Вицет — Перник

Отишъл млад мъж на фризьор. Седнал на стола и на въпроса каква прическа желае, отвърнал: — Искам отпред бретона ми да е на зиг заг, отзад да ми оставите дълга косата, отгоре на темето да ме обръснете, от едната страна косата да ми стига до раменете, а от другата да е над ухото. Фризьорът се опулил и казал: — Ама господине тази прическа и да искам не мога да я направя. Мъжът отвърнал изненадано: — A, а предния път можахте!?

Професионални 03.10.2017 3,202 прегледа

Следващ →

Още вицове

Изобретили нов автобус в столицата, с който могат да се придвижват повече хора. Пуснали го в употреба и още на първата спирка- куп народ. Отворил вратите шофьора, а пътниците почнали да се качват. Качвали се, качвали се... - Е, събрахте ли се?- попитал шофьора - Нее, не сме. Тогава той натиснал едно копче и рейса станал с двойни размери... и хората пак почнали да се качват. - Е, сега събрахте ли се? - Не, още не сме Тогава шофьорът натиснал друго копче и автобусът станал с тройни размери - А сега събрахте ли се? - Да, събрахме се! Въздъхнал шофьорът с облекчение, натиснал едно копче и автобусът придобил първоначалните си размери... На Пролетния панаир в Пловдив си закупих тройка кебапчета, бира, едно друго, ама пусто две ръце. Та занесох си кебапчетата на една свободна маса и се върнах за останалото. Награбих благините и към масичката и какво да видя - един негър седнал и ми нагъва едното кебапче. Аз нали съм корав мъж, седнах срещу него, погледнах го решително в очите и стиснах друго кебапче. Та гледахме се около минута, преглъщайки всеки своето, ама чета в очите му от изумление до ненавист. Внезапно човекът скочи, блъсна чинийката с кебапчетата и хукна нанякъде. Брей, викам си, силата на човешкия поглед, прогоних агресора. Случайно погледнах встрани - мойта чинийка с 3 кебапчета си стои кротко на съседната маса. Имам един толкова стар монитор, че като го включа към компютъра на екрана излиза съобщение: "Намерено е старо устройство." Животът трябва да се изживее така, че да те е срам да разказваш, но да е приятно да си спомняш. Срещат се два охлюва. Единият с черупка, другия -без. Този с черупката пита: - Какво става при теб? А другия шепнешком му отвръща: - Не казвай на никой. Избягах от къщи...