Неделя, 22 ноември 2026 | Перник Облачно 9°
Бракоразводно дело. Съпругата: — Лежа си в леглото, беше много топло и бях отворила прозореца. Мъжът ми влезе, отиде до него, погледна, хвана нощното шкафче и го изхвърли… . Съпругът: — Прибирам се и гледам, жена ми лежи гола на леглото, прозореца отворен, помислих, че ми изневерява. Погледнах през прозореца и виждам, някой бяга. Хванах нощното шкафче и го хвърлих по него… . Първи свидетел: — Аз всяка вечер тичам, за да отслабна и по едно време до мен падна едно нощно шкафче… . Втори свидетел: — Седя си аз в едно нощно шкафче…
Семейни 3,941 прегледа
Следващ →

Още вицове

Хектор тича да бяга... (думи на учител по литература) Предприсъединителен фолклор Дядо и внуче хайдушка балада Я надуй, дядо, кавала, след теб да викна, за запея, че какъвто ни е хала - живота стана епопея! Да пея, дядо, и да плача, за миналото наше, славно, когато имахме водачи и живеехме нормално. След туй, дядо, какво стана? Сякаш чума ни налегна - слезнаха ония от балкана, работата се затегна. Кешким, да бяха си стояли по върхове и по чукари и още мандри те обрали преди да станеме “другари”. Мина се какво се мина, друга напаст ни налегна - както мислеха мнозина: демокрация ненагледна! Свириш, дядо, кавал плаче, плаче жално и нарежда: “демократа” имот влачи и народната надежда. Де да беше в турско време, всеки би викнал: “Обира!” Но сега си кротко дреме, щото се “приватизира”. Свири, дядо, да възпеем и най-новата управа, че дордето ний немеем, тя ни дои като крава. Няма, дядо, харамии, липсват и воеводи, всеки в дупката се крие - дебне за изгоди. Всенародната дружина вкупом, дядо, се спомина! Бате Бойко е единственият, който може да бие на тенис тухлена стена! И го е правил! Ако те носят на ръце, поднасят ти огромни букети цветя, подаряват ти бижута с диаманти-събуждай се, че закъсняваш за работа! Един отива за риба и застава до един дядка. Хвърля въдицата нищо, пак хвърля пак нищо, цял ден нищо не хванал. А дядото на всяко хвърляне риба вади. На другия ден застанал на мястото на дядото, а дядото на отсрешния бряг. Той пак нищо, а дядото на всяко хвърляне риба вади. На третия ден отива на отсрешния бряг където бил дядото, пак няма риба. А дядото на отсамния бряг и пак на всяко хвърлане риба хващал. Не се сдържал и попитал: - А бе, дядо, как тъй, където и да застанеш все хващаш риба, а аз не? Дядото отговорил: - Абе, когато сутрин стана, оная ни работа, в който крачол влезе, на него бряг заставам. - А моят като стърчи нагоре? - Е значи не си за тука.