В килията затворник разказва на съкафезника:
- Реших да обера една вила. Цял месец храних кучето, което я пази с колбаси. То ме обикна като роден баща накрая. И през нощта без никакво усилие проникнах във вилата. А в коридора настъпих опашката на котката…
Служител в офис пита свой колега:
— Мите, ти още ли си тук? Нали трябваше да тръгнеш по-рано за погребението на тъщата!
— Да, но първо работата, после удоволствието.