Едва когато нещо си отива, едва когато с нещо се простиш, разбираш колко много значи то за теб и започваш да тъжиш. И болката от страшната раздяла до болка гори в сърцето ти... И тогава ти разбираш, че за нещо си живял, за нещо с което се прости
Иванчо седял до Мариика и преписал от нея на контролната. Госпожата го пита:
- Ти защо преписа от Мариика?
- Не съм.
- Ами защо тогава грешките ви са еднакви?
- Сигурно защото имаме еднаква госпожа…