Скоро е Великден, и пак ще ни дойде на гости тъщата. Пак ще седнем на масата заедно, тъщата ще извади своя козунак. Ние отново ще изядем по някое яйце, а козунакът пак няма да изядем, и тъщата ще си го вземе със себе си. Това вече се повтаря доста години, традиция си стана. Тъщата съвсем не се променя, а и козунакът си е все като нов.
Имало едно време една блондинка. Тя имала два коня, но не можела да ги различава. За това един ден блондинката отишла при своята съседка за съвет.
- Сложи някакъв белег на ушите им - казала съседката.
На следващият ден обаче блондинката отново отишла при съседката си и казала:
- Вчера сложих белег и на двата коня и сега пак не мога да ги различа един от друг.
- Тогава отрежи опашката на единия кон малко по-къса от опашката на другия.
На следващият ден блондинката пак потърсила съвет:
- Пак направих това, което ми каза, но днес опашките и на двата коня са еднакво дълги и пак не мога да ги различа един от друг!
- Ами, тогава измери ги - може би единият кон е малко по-висок от другия - предположила услужливата съседка.
- Ти си права - черният кон е по-висок от белия!