Неделя, 22 ноември 2026 | Перник Облачно 10°
Един човек отива на психиатър и му казва: - Докторе, сънувах ужасен кошмар. Сънувах, че тъща ми води един крокодил. Ах, тези жълти очи! Ах, тези големи зъби! Ах, тази сбръчкана зелена кожа! - Наистина звучи страшно! - Чакайте, сега ще Ви опиша и крокодила.
Тъщи 6,839 прегледа
Следващ →

Още вицове

- Мамоооо, днес в детската гладина ни проверяваха дали сме дествени. - И кажи мами. - Ами от всички мамо, само една беше дествена. - Сигурно си ти, моето момиче. - Не бе мамооо - длугалката Мъж и жена си приказват: - Скъпи, мислиш ли, че деколтето ми е много дълбого? - Да, щом ти се виждат космите. - Но аз нямам косми на гъпдите!?! - Е, значи е доста дълбоко... Марийка на баща си: - Тате, нужна ми е много твоята помощ? - Чакай да позная, Марийке. Каза ти Иванчо, че те обича, наеба те и сега не те познава.. - Не това бе тате, това беше в 3-ти клас, задачата по математика ми е много трудна... Решил един студент от ТУ да си отсече една елха, да си има и той за Коледа. Отишъл в гората, харесъл си елхичка, но точно когато замахвал с брадвата тя му проговорила с човешки глас: - Не ме отсичай и ще ти изпълня три желания. Замислил се студента и казал: - Искам тая гад хазяйката да спре да ми иска наем. - Няма проблеми, от днес нататък и една стотинка наем няма да плащаш. - Искам да нямам проблеми с изпитите. - Готово, ще вземеш всичките изпити, които ти остават до края на следването с високи оценки. - Накрая искам да се уредя с хубаво момиче от ТУ. Замислила се елхичката и с тъжен глас казала: - Сечи, сечи... Двама приятели си говорят за жените си и единия вика: — Не мога да ги разбера тия жени! Моята помни на коя дата сме се запознали, къде сме се срещнали, какво съм й казал аз, какво ми е казала тя, в кое кафе сме отишли на първата среща и не можеш да си представиш какви неща още! А аз, братче, нищо от това не си спомням! Другият помислил и казал: — Виж какво! Ти помниш ли, когато хвана първия си голям шаран? — Е как да не помня! Беше на язовир Доспат, бяхме отишли петък вечер, 12 април преди 5 години. Петък през нощта нищо не ми клъвна! Чак неделя сутринта видях, че се е закачил, вадих го един час – беше 5 кг! Накрая Пешо влезе с ботушите да го вади с кепчето, щото оня се мяташе така здраво, че мислех, че ще ми изкубне въдицата от ръцете… — А мислиш ли, че шарана помни?