Неделя, 22 ноември 2026 | Перник Облачно 10°
Перник България Светът Спорт Обяви Видео eTV
Един ден професор по психология в колежа поздравява новия си клас. Стои пред тях и казва: "Който от вас се смята за глупав моля да стане". След минута мълчание един младеж става. "Добре, значи вие се смятате за слабоумен?", пита професорът. Момчето отвръща: "Не сър, аз просто не искам да ви гледам как стоите само вие прав." По време на изпит се оказва, че студентът не знае нищо. Накрая, за да не пише двойка професорът поставя такова условие: - Колега, ако успеете да ми зададете такъв въпрос, на който да не мога да отговоря, ще Ви пиша тройка. Студентът помислил малко, и накрая попитал: - Според вас, възможно ли е крава да забременее от човек? Професорът мислил доста дълго, и накрая решил да се посъветва с другите си колеги. Излязъл от кабинета и попитал първите, които срещнал: - Колеги, според вас възможно ли е крава да забременее? Професорите го погледнали изпод очилата си и възкликнали: -Боже Господи, колега, в какво сте се забъркал???
Студентски 4,523 прегледа
Следващ →

Още вицове

Знаете ли, че... Осъдиха депутат в Сърбия гласувал с чужда карта линк - standartnews.com ---- Бившият депутат от Демократическата партия Ален Селимович бе осъден на 1 година и 2 месеца затвор... ---- А в България почти не остана депутат не гласувал с чужда карта...Извод? Почти всички са за затвора... ---- - Наскоро ме бяха обкръжили банда престъпници! - Ау! Как се измъкна? - Един ме напада, а аз - на! Вторият напада: а аз - на! Третият скача към мен: а аз - на! - После какво стана? - Това беше. Парите ми свършиха. Щирлиц влиза в централата на ГЕСТАПО, отключва сейфа, взема документи, пари, планове, карти, оставя чанта с портокали и спокойно се тръгва. Генерал Хиделхауф е шашнат: - Но това беше Щирлиц! Защо не го спряхте? - Е, и, какво? Пак ще каже, че е донесъл портокали! Науката е слънце, сигурно за това се потя над учебника... Писмо на Графиня Анета до Граф Артур. Мили Графе, Всяка топла, лятна вечер, когато се качвам на ку- лата на нашият планински замък, в минута на тиха умо- ра ти знаеш с какво нетърпение очаквам да се изпра- ви пред мен раздавачът, но надеждите ми са напра- зни. Ако продължаваш така да ме мъчиш, помни, че пи- ша за последен път. Отчаяна съм. Твоята мила Ани- чка повече няма да видиш и ще си останеш с ху- бавите копнежи, спомени и с цветната снимка мо- я в ръка. Твоя Анета. (прочети през ред)