Неделя, 22 ноември 2026 | Перник Облачно 10°
- Петьо, оздравя ли вече? - Да, господин учителю. За съжаление оздравях.
Ученически 4,486 прегледа
Следващ →

Още вицове

На Петка много му се пиело ама нямал пари. Отишъл при Чапай, но що да види през прозореца - Чапай усилено чете "Капиталът" от Маркс. Върти се Петка из плаца ама много му се пие и пак отива при Чапай. Гледа го - той вече чете Енгелс. "Ах да му се не види" - вика си Петка и пак не посмява да го безпокои. След час вече не издържа и направо нахлува при Чапаев. Той чете том N-ти от Ленин. - Чапай, стига си чел за днес. Давай да ходим да пием. - рекъл му Петка. - Какво ти четене бе, пие ми се та две не виждам. Ама бях скрил десет рубли тука някъде и от два часа не мога да ги намеря - казал Чапай. Мацките са като домейните, всички които ми харесват вече за заети... Тя каза: - Нямаш хубаво тяло. Той започна да тренира плуване и стана майстор на спорта. Тя каза: - Не си достатъчно мъжествен. Той замина доброволец в Чуждестранния легион и се върна с медали за смелост. Тя каза: - Глупав си. Той завърши университет и аспирантура, защити дисертация и написа книга. Тя каза: - Не можеш да ме издържаш. Той заряза науката, отвори фирма и започна свой бизнес, който скоро започна да носи хубав доход. Тя каза: - Ти си канцеларска мишка. Той започна да се заниамва с парашутизъм, сноуборд, подводно плуване. Тя каза: - Алчен си. Той й купи къща в "Бояна" и "Порше". Тя каза: - Безнесът направи от теб дяволски бездушен човек. Той си продаде всичко, затвори бизнеса и с всичките пари построи дом за бездомните хора. Той отиде при нея с един букет цветя, пораснал, в стари дънки, отслабнал и гладен. Тя каза: - Кво се чудиш? Не те обичам и това е... Джордж Буш излъга, че Ирак има оръжия за масово поразяване. Всички знаят, че Бойко Борисов не беше по това време в Ирак. МЪЖЕ срещу ЖЕНИ: Мъж на смъртния си одър. Жена му Мария стои до леглото и бди. Тя хваща немощната му ръка, сълзи се стичат по нейното лице. Молитвата й го свестява от последната дрямка. Той поглежда и устните му бавно започват да се мърдат: - Скъпа моя, Мария - мълви тихо - шшшш любов моя - утешава я нежно - почини си... шшшш не говори - настоява той - Мария.. има нещо, което трябва да ти призная... - Няма нищо за признаване, всичко е наред, заспивай - казва плачещата Мария. - Не, аз трябва да умра спокоен... спах със сестра ти, най-добрата ти приятелка и майка ти... -Знам... затова те отрових...