Отишли група студенти на пикник и замръкнали. Нямало къде да спят и отишли до близкия манастир. Отива водача им и пита игумена:
- Дядо игумене, ще ни пуснеш ли да преспим?
- Виж, мойто момче, - казал игуменът, - ще ви пусна ама ти уреди нещо за чукане и няма проблеми.
Настанили се те в трапезарията. Решили да си лягат и отива пак същия студент при игумена. Чука на вратата на килията му.
- Влез, влез.
Влезнал той.
- Лопни мандалото че влиза хлад.
Затворил той вратата.
- Какво стана? Кандардиса ли някое маце? - пита игуменът.
- Ама дядо попе, аз… нали разбираш, те… никоя не искаше… а и вече е късно… дай още по някое одеало да се завием и да си ходя…
- Късно е чадо, мандалото лопна…
Иванчо влиза в час по физическо. Оказва се, че имат нов учител, някакъв двуметров здравеняк...
- Здравейте деца, аз съм новият ви учител. Казвам се господин Мъдрев. Моля да обърнете внимание на буквата "р" по средата на фамилията. Не забравяйте да я произнасяте! Ясно ли е всичко?
- Ясно! - крещят децата.
На следващият урок Иванчо иска да пита нещо, обаче е забравил фамилията на учителя.
- Хайде, спомни си, какво ти казах!
- Ееее, ами помня че имаше буквата "р" по средата.
- Е, и...?! - пита учителят.
- А! Спомних си!!! - ХУРЕВ!!!