Mили графе, всяка вечер когато се качвам на ку-
лата на нашия замък, минутите на тиха умо-
ра, ти знаеш как чакам да се изпра-
ви пред мен раздавача, но мислите ми са напра-
зни, и ти така ако ме измъчваш помни, че ти пи-
ша за последен път. Писмо от твоя Ани-
чка няма да видиш, а ще останеш с ху-
бавите спомени с хубавата снимка мо-
я в ръка.
а сега прочети през ред
В клас. Учителката проверява домашните:
- Петьо, защо си без домашно?
- Вчера си изкълчих крака.
- Седни си, двойка. Георги, а ти?
- Дядо се разболя.
- Седни си, двойка. А ти Иванчо?
- Брат ми се върна от затвора.
- Не се опитвай да ме плашиш! Седни си, тройка.