Спи Батков и изведнъж, посред нощ, стреснат се събужда и вижда как поручик Ржевски вкарва гол. Батков пита:
- Какво е това, поручик?
- Това е сън, господин Батков!
- Ах, сън, да не повярваш, вече втора година все един и същи сън сънувам.
Веднъж отивам в един бар и по едно време усещам, че ми се пърди, и то много сериозно. За щастие музиката беше доста силна и ми хрумна да пускам леки пръцвания в такт с музиката, така, че да не се чуе. И така 2-3 песни, обикалям по бара, докато ми олекне. След 3-тата песен обаче усещам, че всички ме гледат странно с леко отвращение в погледа. В това момент осъзнавам, че все още съм със слушалките на айпода в ушите!