Четвъртък, 8 октомври 2026 | Перник Предимно ясно 12°
Червената шапчица, Томас Харис Той я погледна отново в светлината на свещите, поставени между нея и букета от есенни кленови клонки, скриващ леглото, където се мъжделееше човешка фигура в полуседнало състояние с комично наклонено на една страна розово боне. В бялата си вечерна рокля и кървавочервена наметка, с отметната назад качулка, поръбена с хермелин, падаща по млечноматовите й рамене, Скарлет Федора изглеждаше по-далеч от всякога, от онова объркано селско момиченце, което той видя за първи път от другата страна на бронираното стъкло в подземието на щатската клиника с особен режим. - Чуваш ли още вълчетата, Скарлет? - почти прошепна той…
Червената шапчица 10,472 прегледа
Следващ →

Още вицове

Старец и старица си спомнят младостта и разглеждат албум със снимки от училище. Дядото се умилява: - А ето я тука Ваня Петрова! Къде ли е сега? Бабата: - Идиот! Ваня Петрова съм аз! а няколко студента много им се приискало момиче. Вървели си те по улицата и видели срещу тях да върви страхотна мадама. Когато се срещнали, я попитали: - Искаш ли да играем на гатанки? Ако не отговориш, ще ти се изредим всички! А ако познаеш, решаваш ти какво да правим. - Добре. Става! Тръгнали те към общежитието, и влезли в стаята на единия от младежите. - Какво е това: мъничко червеничко, с черни точки? - Слон! - Не позна! - и й се изредили всички. - Какво е това: мъничко червеничко, с черни точки? - Слон! - Пак не позна! - и пак минали всички. Минал ден, минал втори, от стаята никой не излизал. Съседите се усъмнили, залепили ухо на вратата и чули: - Моля те, кажи калинка! - Слооооон! И така не е зле!.. Помислих си аз, хвърляйки чехъл по котката, а улучвайки тъщата в челото. Из военен учебник: "С появата на първите летателни апарати се появи нуждата от тяхното унищожаване." Кое може да е по-добро от моралното удоволетворение? Само аморалното.