Две американски танкови дивизии водили ожесточено сражение с осем федеини на Садам. На края арабите били пленени. Командващият дивизията офицер започнал да разглежда непримиримия враг. Всички били ниски, черни и мустакати - типични араби. Само последният боец бил рус, синеок, висок един и деветдесет. Офицерът толкова дълго оглеждал това чудо на генетиката, че войникът не се стърпял и извикал:
- Ну, что же? Араб не видел?
Вървели си мравката и слона заедно, и по едно време слонът стъпил върху нея. Веднага почнал да й се извинява:
- Извинявай, мравке, аз без да искам...
Мравката се отупва от праха и му вика:
- Е, няма нищо, можеше и на мен да ми се случи.