Четвъртък, 8 октомври 2026
|
Перник
14°
Предстоящи събития
Изпрати ни новина
Вход
Перник
България
Светът
Спорт
Перник
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Видео
През. избори 2026
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Политически
(Посвещава се на приватизацията на БТК) - Вярно ли е, че скоро мобилните телефони ще струват колкото обикновените? - Вярно е, ама не е баш така. Обикновените ще струват колкото мобилните.
Политически
03.10.2017
3,633 прегледа
Следващ →
Още вицове
Един е в болницата в заразно отделение безнадеждно болен от рядко щастие. Идва доктора и го пита, какво мога да направя за теб като последно желание, а той отговаря : -Докторе пиши, че съм умрял от спин! -Защо, пита доктора? -Ами да ме помнят, че съм умрял като еб*ч а не като дрисльо..!
Вчера си карах по магистрала Тракия... Отляво ме задмина едно чисто ново БМВ с над 130 км/ч. Караше го жена, лицето съвсем близко до огледалото и си слагаше сенки... За момент се разсеях и когато отново и обърнах внимание тя беше вече наполовина в моето платно, все още занимавайки се с грима си. Въпреки, че съм мъжко момче се стреснах толкова, че си изпуснах електрическата самобръсначка и тя ми изби сандвича от другата ръка... Като се опитах да върна колата на платното с коляно, ми падна Джи-Ес-Ем-а от ухото директно в горещото кафе между краката ми. Кафето се разля, изгори най-ценните ми части, прекъсна важен разговор и ми скапа Джи-Ес-Ем-а. Фаса в устата успях да задържа с последни усилия... О, как мразя жени зад волана!
Англичанин се намира във фоайето на хотел, разговаряйки с мъжа на рецепцията се обръща към момчето което му носи багажа, като в този момент с лакътя си удря красива жена която се намира зад него. - Госпожице, ако сърцето Ви е толкова меко и необятно колкото гърдите Ви, съм сигурен съм че ще ми простите. - Господине, ако пенисът Ви е толкова корав колкото лакътя Ви, то аз съм в стая 324.
Чапай и Петка вървяли през пустинята. Нямали ни храна ни вода. По едно време Петка забелязал Чапай да дъвче нещо и започнал да се моли: - Чапай, дай ми малко и на мен. Чапаев мълчи. - Айде бе Чапай, дай ми малко бе? Чапай изплюл каквото дъвчел и му се скарал: - Колко пъти съм ти казвал, като си пера чорапите да не ме закачаш бе?
Не сечи клона, на който седиш. Няма друг, на който така да си клатиш краката.