Българин, французина и американец попаднали след корабокрушение на самотен остров. Първата им работа след, като им свършили запасите от храна, била да се разберат, кой, кога ше търси храна с уговорката, че на всяка цена трябва да има нещо за ядене, даже и ако се наложи да реже нешо от себе си. Първия ден търсил французина търсил, търсил ама нишо не намерил. Наложило се да отреже от едното си бутче и така изкарали вечерта. На втория ден американеца търсил но и той не намерил, наложило се да отреже от гърдите си. На третия ден дошъл ред на нашия, търсил, търсил обаче не намерил и той, като се връщал се чудил, какво да направи. Когато се прибрал, онези го чакали с нетърпение, свалил си той гащите а те възкликнали Ооо... КОЛБАС. К’ъв колбас ве по едно кремче и си лягате отвърнал им той.
Срещу Кмета са повдигнати обвинения за непочистване на снега,
за несправяне с бездомните кучета и проблема с детските ясли.
Адвоката:
- Моля почитаемият съд да погледне на поезията на
Христо Ботев, като на свидетелски показания.
С римите си, поета ни доказва,че конкретните проблеми
съществуват в столичната община още от 1873:
"Зимата пее свойта зла песен....."
"Псета и вълци,вият в полята....."
"Жените плачат,пищят децата...."