Неделя, 22 ноември 2026
|
Перник
10°
Предстоящи събития
Изпрати ни новина
Вход
Перник
България
Светът
Спорт
Перник
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Дигитален свят
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Свободно време
Галерия
Рецепти
Вицове
Снимки на деня
Започна най-големият бирен празник в света - "Октоберфест"
Музеят на Джордж Лукас в Лос Анджелис отваря врати
Вторите Световни игри за хуманоидни роботи в Пекин.
Вино с коняк
Греяно вино с ябълков сок
Червено греяно вино
- По цял ден говоря на мъжа ми. И той не проронва нито дума. Докторе, страхувам се, че той има сериозно психично заболяване. - Това не е заболяване, госпожо. Това е талант!
Прочети още подобни вицове
22.11.2026
22.11.2026
22.11.2026
Видео
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Ученически
Баща се кара на сина за лошо поведение в училището: - Защо дърпаш момичетата за косите? - Тате, за какво да ги дърпам, като още не са пораснали?
Ученически
03.10.2017
3,999 прегледа
0
Следващ →
Още вицове
- Миче, да си виждала една синя джаджа, в USВ-порта се слага? - Ти мен за съвсем тъпа ли ме имаш? Знам какво е флашка. Трябваше ми да си запиша снимките, взех я, а тя не работеше. Изхвърлих я. - Това беше адаптер за радиомишката, умницата ми...
Крали Марко ,ходи от уста на уста и до днес…
Японец подарил един часовник на Бай Ганьо. А той в отплата му подарил един супер модерен часовник, който показвал абсолютно всичко, дори колко косъма има на задника. Обаче, за беда часовника се прецакал. Японецът ходил на какви ли не майстори, но те не могли да го оправят. И той решил да му го върне. Върнал му той часовника и му казал, че не бачка. Бай Ганьо погледнал с една лупа и извадил с една пинсета нещо черничко и сложил друго, като му казал: - Абе, то нищо му нямаше, само мравката, дето слага въглища беше умряла.
Срещат се двама старци, които не са се виждали отдавна. От приказка на приказка единият казва: - А помниш ли едно време как се състезавахме кой ще се изпикае по-надалеч? Я да опитаме пак. Застават до пътя и почват. По едно време единия се обажда: - Ех, старост-нерадост... Не мога вече като едно време. Улучих си обувките. А другия казва: - Значи печелиш.
Станах раничко и отидох до цветарницата за букет, по пътя взех и торта. Връщам се, тя вече се е събудила, гледа ме и се пули? Казвам й, че ей така за дена на влюбените, скъпа, а нейният отговор ме накара да се замисля. Влюбени ли сме? Че ние сме женени.