Върви човек през пустинята. Трета седмица не е срещал стръкче трева. Втори ден без капка вода. Изведнъж съзира оазис.
С тескави ръце започнал да копае. Час, три, пет - никакъв резултат. Няма дори помен от влага.
Клекнал смирено и започнал да се моли Господу:
- Боже, спаси ме! Дай ми поне една чашка водица!
Туп. В ръцете му от небето паднало парче месо. Отшелникът набързо благодарил на Бог и бързо погълнал суровото парче. Вече сит, пак се замолил Богу:
- Боже, ти ме спаси от гладна смърт, моля те, дай ми и чашка водица!
Туп. В ръцете му отново от небето паднало парче месо. Скитникът бързичко го излапал и за трети път замолил Господ да му прати и чашка водица. В този миг до него пак тупнало парче месо. Ядосан, скитникът погледнал нагоре и що да види - един прокажен висял на палмата, а от тялото му се откъсвали няколко мръвки, готови да паднат всеки миг...
Няколко коня стоят в конюшнята, кльопат си овеса и разговарят. Единият казва:
- Не че се хваля, но аз съм участвал в 20 състезания и съм спечелил 10 от тях!
Друг долага:
- И аз не искам да се хваля, но от 25 състезания съм спечелил 20!
Трети:
- А пък аз от 30, съм спечелил 28!
Покрай тях минава хрътка и се обажда:
- Абе, не че се хваля, но от 38 състезания, в които съм участвала, съм спечелила 37!
Конете опулват зъркели и единият казва:
- Ха - говорящо куче!