Четвъртък, 8 октомври 2026 | Перник Предимно ясно 14°
Алберт Айнщайн умира и пристига на небето. Тъй като е VIP, посреща го самият Господ: - Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, каква велика формула измисли! А Айнщайн казва: - Остави я моята формула, аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула, онази, по която направи човека. Дай да я видя, моля! Господ се дърпа: - Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова... Но след дълго настояване на Айнщайн, Господ му подава едно смачкано листче: - Ето я тази формула. Айнщайн чете внимателно, изведнъж се сепва и казва: - Но, Господи, тук има грешка?! - Е, точно това, де...
Любими Герои 2,743 прегледа
Следващ →

Още вицове

Затвор. Който успее да преплува 100-метровия басейн е свободен. Пъвият плува, плува 3-4 м и потъва. Вторият плува, плува и след 5-6 м потъва. Третият на първия метър е на дъното. Трудно е, наистина е трудно да се плува в концентрирана сярна киселина. Колкото повече ни заплашват, толкова по-малко обичаме. Интересно, излиза, че да обичаш някого без условия, означава, че не те интересува кой е той и какво прави! Излиза, че безусловната любов е същото като безразличие! Ричард Бах ("Едно") Две жени отишли при цар Соломон и довели със себе си един младеж. - Този младеж обеща да се ожени за моята дъщеря! - казала едната. - Не! Съгласи се да се ожени за моята дъщеря! - викнала другата. Започнали да се карат, а цар Соломон помолил за тишина. - Донесете ми най-големия меч! Трябва да го разделим на две. Всяка от вас ще получи половина! - Звучи прилично! - казала първата жена. Другата: - О, господарю, моля, не проливай невинна кръв. Нека го вземе другата жена. Мъдрият Соломон, без да се забави и миг: - Младежът трябва да се ожени за дъщерята на първата жена! - Но тя искаше да го разцепипите на две - викнали от обкръжението ма царя. - Точно затова е ясно, - казал мъдрият цар Соломон - че е истинската тъща. Влакът Москва-Петербург. В едно купе са Наташа Ростова, Пиер Безухов и поручик Ржевски. Наташа казва: - Ах, колко бързо започнаха да пътуват влаковете. Сякаш единият ти крак е още в Москва, а другият вече в Петербург. Пиер, мечтателно: - Ех, Наташа, как бих искал да се окажа по средата, да кажем - на гара Болог. Поручикът се намесва, подхвърляйки презрително: - Бил съм аз в тоя Болог. Това е, знаете ли, такава дупка. Любов - това е хитра математика: секунда невнимание - 1+1=3