Искаше му се да подскочи, да полети от радост, но на гърба му като камък тежеше ковчега на тъщата
Надзирателят:
- Тъща ти е дошла на свиждане.
- И това ли влиза в присъдата?!
Един есенен ден Били събирал опадалите листа от дърветата пред къщата си и видял странна процесия. Една след друга бавно се клатушкали две катафалки, зад тях тъжно вървял мъж с куче, а зад тях в колона по един се били подредили най-малко двеста мъже.
Били бил страшно заинтригуван. Отишъл при мъжа с кучето и го попитал кой е в първата катафалка.
- Съпругата ми - отвърнал непознатият.
- Приемете съболезнованията ми - казал съчувствено Били. - Как почина?
- Кучето ми я ухапа и тя умря.
След това Били попитал кой е във втората катафалка.
- Тъща ми - отвърнал мъжът. - Кучето ми я ухапа и тя умря.
Били помислил малко и накрая попитал:
- Можеш ли да ми заемеш кучето си за няколко дни?
- Нареди се отзад на опашката - отвърнал мъжът.
В Съветския съюз, веднага след войната учителката пита учениците
какво са правили през войната, как са помагали на армията.
- Маша, ти какво прави?
- Аз шиех торбички и ги пращах на бойците на фронта.
- Браво, Маша! Ами ти, Петя, какво прави?
- Аз помагах да се копаят окопи.
- Браво, Петя! Много добре. А ти, Володя, какво прави?
- Аз бях на фронтовата линия и носех снаряди.
- Браво...! Та ти си направо герой! Сигурно и войниците много са те хвалели. Какво ти казваха?
- Gut, Voldemar, gut!