Неделя, 22 ноември 2026 | Перник Облачно 10°
Трима пияници се прибират от кручмата вървейки по железопътната линия. Първия: - Еии братчеди тия стапала тук така са ги редили, че като стъпя на едното и не моо се докопам до другото ! Втория: - Е ти си добре, че употребшваш стъпала, аз употревшвам парапет - него така са го резали, че като се подпрем на него и се джорнем в земята ! Третия: - Не се притиснявайте момчета - ето го асансьорчето - пуши, светка, подсвирква, ще ни дигне и тримата !
Пиянски 2,594 прегледа
Следващ →

Още вицове

Затвор. Който успее да преплува 100-метровия басейн е свободен. Пъвият плува, плува 3-4 м и потъва. Вторият плува, плува и след 5-6 м потъва. Третият на първия метър е на дъното. Трудно е, наистина е трудно да се плува в концентрирана сярна киселина. Въпрос: - Кога Пинокио за първи път разбрал, че е дървено човече? Отговор: - По време на първата си чекия, при която едва не се самозапалил. - Любима, къде си? - Скъпи, в колата съм… а зад мен идва трамвай… не знам на къде да карам! - Слизай от релсите и включи навигатора! - Няма! Той ми се подиграва! Моше си купил крава за сто шекела от стар селянин. Селянинът му обещал да закара животното у тях на следващия ден. Дошъл както се уговорили, на следващия ден, но без кравата. - Извинявай, Моше, но кравата умря... - Жалко, но тогава ми върни стоте шекела! - Не мога, Моше, вече пропих и пропилях парите. - Добре, тогава просто ми донеси кравата. - За какво ти е умряла крава?! - шашнал се селянинът. - Ще я разиграя на лотария. - Как ще разиграваш на лотария умряла крава?! - Повярвай ми, мога да го направя... Просто на никого няма да казвам, че кравата е умряла. След месец селянинът случайно среща Моше: - Какво стана с моята умряла крава? - Разиграх я на лотария, както ти обещах. Продадох петстотин лотарийни билета по два шекела парчето и заработих 998 шекела чиста печалба. - И как - никой ли не се възмути?!! - Само този, който спечели кравата. Как се възмущаваше и как крещеше!... Даже се наложи да му върна двата шекела! Добродетелите се губят в интереса, както реките се губят в морето... Франсоа дьо Ларошфуко