Неделя, 22 ноември 2026
|
Перник
11°
Предстоящи събития
Изпрати ни новина
Вход
Перник
България
Светът
Спорт
Перник
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Дигитален свят
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Свободно време
Галерия
Рецепти
Вицове
Снимки на деня
Започна най-големият бирен празник в света - "Октоберфест"
Музеят на Джордж Лукас в Лос Анджелис отваря врати
Вторите Световни игри за хуманоидни роботи в Пекин.
Вино с коняк
Греяно вино с ябълков сок
Червено греяно вино
Син пита баща си: - Тате, вярно ли е, че в някои страни мъжът не познава жена си преди да се ожени за нея? - Това е вярно във всички страни, сине ...
Прочети още подобни вицове
22.11.2026
22.11.2026
22.11.2026
Видео
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Бисери
Учителите са богове, но аз съм атеист...
Бисери
03.10.2017
4,563 прегледа
0
Следващ →
Още вицове
Централна гара. От влака слиза плевенчанин и отива до едно такси: - Колко пари е до Младост 4? - 40 лв. - Аз имам в себе си само 30. - 40. - Добре, закарай ме нататък до 30 лв и аз ще сляза! Пътували и като наближили до Младост 4, шофьорът спрял и казал: - Слизай. - Навън вали, няма ли да ме откараш? Още малко остава. - Слизай! След една седмица на Централна гара идва пак същия плевенчанин. На стоянката 10 таксита и едно от тях е същото. Той отива до един шофьор и казва: - Колко е до Младост 4? - 40 лв. - Ще ти дам 80. 40 за пътя и за 40 ще ми направиш една свирка! - Я да се махаш от тук! И така при всичките 9 и накрая отива при нашия познат и казва: - Колко е до Младост 4? - 40 лв. - Добре! Ето ти 80. 40 за пътя и за 40 ще помахаш на колегите си като тръгнем и ще се усмихнеш! - Дадено!
Майната ти обич моя, ти не си добре като мен жена ще срещнеш, само че не знам къде Толкова много те обичах, но ти не ме разбра ден и нощ след тебе тичах, но ти ме изигра Ти ще дойдеш обич моя, но не сега а когато зад завоя видиш ми гърба Майната ти обич моя, всичко бе до тук Писна ми да бъда твоя, вече ще ме има друг!
Понякога гостите идват така внезапно, че не успяваш да скриеш от тях най-вкусното.
Още си спомням как мама ме заведе на училище за първия учебен ден... И как тате ме отнесе след абитурентската вечер...
често се случва да се чуе: - Ало, какво правиш? - Нищо, в работата съм.