Вицет — Перник

Как звучат литературните заглавия, когато си гладен: "100 години пастърма" "Война и пир" "Синовете на великата печка" "Птиците увиват сърми" "Мъжът и мусаката интимно" "Старецът и мезето" "Цялото гладно войнство" "Мадам Боб Вари" "Много шунка за нищо" "10 малки крекерчета" "За пръжките и хората" "Магьосникът от магданОЗ" "Повелителят на мусаките" "Пипи дългото кебапче" "Шницелът на Леонардо" "Баскервилското вурстче" "Малката дюнерпродавачка" "Зелникът на Бриджит Джоунс" "Брулени Кълнове" "Патладжанско царство" "До Чикаго за Кебап"

Разни 03.10.2017 2,902 прегледа

Следващ →

Още вицове

Една жена отива при гинелог и казва: - Докторе, сърби ме между пръстите! И доктора: - А, тва не е за мен, ти си за дерматолог. Жената: - Ами аз вече бях при него и той ме изпрати при вас. Замислил се дотора и питал: " Къде точно ви сърби"? А жената казала: - Между двата палеца на краката! - Казаха ми, че вие пари не взимате.. - Кой ви е казал?!!! Киркор и Гарабед живеели на 8-ми етаж и редовно ходели при съседката над тях. За да не ги изненада съпругът, опъвали една рибарска мрежа на техния балкон. Ако някой позвъни на вратата - скачат през балкона в мрежата и се прибират у дома. Един ден, когато Киркор е при Маргото, някой звъни, Киркор скача през балкона, Маргото отваря вратата - гледа Гарабед. - Марго, кажи на Киркор да не скача, че отивам за риба и взех мрежата. На двора играят момченце и момиченце. Момченцето казва: - Гледай, аз имам лопатка. - Аз пък имам кофичка. - А аз имам камионче. - Аз пък имам кукличка. Момчето си сваля гащите, показва си бубата и казва: - А виж пък аз какво имам! Момичето си поглежда в гащите, вижда, че няма нищо и отива да се оплаче на майка си. На другия ден протича следния диалог: - Гледай, аз имам лопатка. - Аз пък имам кофичка. - А аз имам камионче. - Аз пък имам кукличка. Тук момчето отново си сваля гащите. - А виж пък аз какво имам! - Много важно. Мама ми каза, че като порасна, ще имам сто такива... Мери била добра католичка. Омъжила се и имала десет деца. Но съпругът й внезапно починал, тя се омъжила отново след две седмици, за да да намери утеха в скръбта си. Родила от него още дванайсет деца. Когато станала на шейсет, мъжът й починал и след няколко месеца и тя го последвала в гроба. На погребението свещеникът вдигнал поглед към небесата и казал: - Слава тебе, господи, те най-накрая се събраха. Най-големият син на Мери, който седял на първата пейка, се обърнал към него: - Прощавайте, отче, но кого имахте предвид - баща ми или вторият ми баща? - Краката й, момчето ми - отвърнал свещеникът.