Четвъртък, 8 октомври 2026 | Перник Предимно ясно 12°
Вървят си каруцарят, конят и каруцата по едно нанагорнище. По едно време конят се обърнал, изпръхтял и казал *Тууу, мама му стара писна ми от това нанагорнище*. Каруцарят онемял от почуда и едва успял да промълви *За пръв път чувам кон да говори*. След пет минути каруцата се обадила *И аз също*. ;o)
Разни 2,191 прегледа
Следващ →

Още вицове

Състезават се Брус Ли, Чък Норис и Милко Калайджиев кой ще изкара огромен и страшен паяк от пещерата. Влиза Брус Ли, чува се трясък, викове и... Брус Ли излиза без една ръка, казвайки: - Б*хти какъв паяк! Влиза Чък Норис, чува се трясък, викове и... Чък Норис се влачи навън без един крак, казвайки: - Б*хти какъв паяк! Влиза Милко, чува се трясък, викове и... излиза паякът, казвайки: - Б*хти какъв гнусен селянин! Брежнев се обажда на бай Тошо и му казва: - Искам да видя дали българите обичат Комунистическата партията, но не нагласено, а истински ли е. - Добре - казва му бай Тошо. Ела в България на гости, но се преоблечи така, че никой да не те познае и ще минем по места, които ти посочиш. Тръгват двамата из България преоблечени и Брежнев първо пожелал да отидат в завода за ножове в Нова Загора. Като пристигнали, работниците набързо скалъпили лозунг: "Най-големия нож - за любимия ни вожд". Позачудил се Брежнев и казал: - Много е двусмислено. Дай някъде другаде. Отиват в Перник в завод за павета. Отдалече се четял лозунг: "Най-голямото паве - за любимото ни БКП". Брежнев пак погледнал към Тошо многозначително. - Виж какво, я ме заведи в Лудницата в Раднево. Отиват и отдалече лудите вдигали лозунг: "Ний сме рожба на българо-съветската дружба." Съпруг тръгва за командировка, но един час по-късно се връща ядосан, веднага започва да се рови из шкафовете, под леглото, на балкона, а жена му обидена казва: - Но кой ще ме иска мене, стара и дебела? - Виждала ли си ми стария, дебел портфейл? Какво е общото между жените и презервативите? И двете прекарват повечето време в портфейлите ви, отколкото на члена. Веднъж изпращах едно момиче. Когато стигнахме до тях, тя ме покани у тях: - Родителите ми ги няма, на море са. Можеш да дойдеш да пием по кафе( със съвсем ясен намек) - Не, не мога преди сватбата. Тя си помисли: какъв джентълмен. Аз си помислих: Жалко, че не си смених чорапите!