Четвъртък, 8 октомври 2026 | Перник Разкъсана облачност 12°
Урок по литература. Учителката задава въпроси: - Сега ще изучаваме творчеството на най-големия български писател, който същевременно е и поет. Кой е той - подсказвам, името започва с В и завършва на в. Петърчо: - Вазов! - Браво Петърчо, харесва ми логическото ти мислене! По-нататък ще изучаваме поезията на виден поет, който е умрял от туберкулоза. Подсказвам - името започва със С и завършва на и. Марййка: - Смирненски! - Браво Марийке. Харесва ми логическото ти мислене! Иванчо вдига ръка: - Госпожо, кой е този писател, на който името започва с Х и завършва с Й? - Марш навън и утре с баща си тук! Иванчо тръгва към вратата и пътьом казва: - Хемингуей г-жо, но ми харесва логическото Ви мислене..
Иванчо и Марийка 4,117 прегледа
Следващ →

Още вицове

Разговор между двама дядовци: - Сутрин, в деня на изборите – казва единият – ако ми е клюмнал наляво, гласувам за левицата, ако е надясно – за десницата. - А ако сочи нагоре? – полюбопитствал наборът му. - Еееххх… Ако сочи нагоре, кой ще се интересува от избори бе?! Управляващи: - Преди да дойдем на власт, държавата беше на ръба на пропастта, но ние й помогнахме да направи крачка напред! Който сам не се убеди, никой не може да го убеди Платон "Той започна… не си спомням точно… май с въпрос за времето, а свърши… не си спомням точно… май свърши четири пъти…." Имам спомен от преди години.Веднъж след часовете аз и мой колега се отбихме до фурната.Пред нея гледаме странна гледка:огромна опашка,хляб има,но опашката не помръдва.Нямахме време да се редим и току да се върнем обратно,но някой извика: -Другари,да дадем ред на народните учители.Те са много заети в училището. Всички от опашката се съгласиха.Ние останахме трогнати от вниманието.Взехме си хляба,благодарихме на всички. На другия ден ни спира една жена и ни казва: -Абе,много наивни сте били това даскалите.Вчера на фурната са ви дали ред,защото чакали да свърши студеният хляб.Голяма услуга сте им направили! Да,ама не беше така.Продавачката,майка на наш ученик,грижливо бе увила в саковете ни топъл хляб...