Четвъртък, 8 октомври 2026 | Перник Предимно ясно 14°
В навечерието на 8 декември професор решил да бъде много ларш със студентите си и да пише 6-ци на всички, които го впечатлят с нещо. Влича студент и професорът му казал новината. Студентът взел показалката от катедрата и с един удар на пениса си я строшил на две. Изненаданият професор удържал на обещанието-писал 6. Влиза по някое време студентка и тя, като научила за осмодекемврийското настроение обзело професора, без много да се замисля се съгласила. Професорът й казал: -Виж тази показалка, ако познаеш как е счупена, ще ти пиша 6! Тя не губила време, погледнала и без да се двоуми казала: -Точният начин не мие ясен, но това по нея е моето червило!
Студентски 3,988 прегледа
Следващ →

Още вицове

Клиент звъни на компютърна фирма: - Абе тука нещо пипнах, и сега не мога да си работя нормално на компютъра... - Какъв е проблемът? - Ами все ми казва "сложете оригиналното CD, сложете оригиналното CD..." Какво да правя? - Вземете оргиналното CD, сложете го в устройството, натиснете Enter. Сега как е? - Браво, оправи се! Ей, вие сте гении там бе! Аз никога нямаше да се сетя! Дело за изнасилване. Идва първият свидетел. - Кажете какво видяхте? - Аз съм бояджия, седя на скелето на втория етаж и си боядисвам. И видях, че това момиче седеше в стаята отсреща. И гледам оня, ей там първия на пейката, влезе в стаята, хвана я и я хвърли на кревата. - После. - После й съблече роклята. - После. - После й съблече бикините и сутиена. - После. - Ами останаха голи и той легна върху нея. - И след това какво видяхте? - Нищо не видях повече, щото скелето се счупи и паднах долу. Вече бяхме станали 15 човека върху него. Един пътник пристигнал на забутана гара някъде в прерията. Слязъл от влака, огледал се - наоколо само поле. Попитал началник-гарата: - А къде е градът? - На 15 километра оттук. - Добре де, защо не сте построили гарата по-близо до града? - Ами отначало така мислехме да направим, обаче в крайна сметка решихме да я построим по-близо до релсите. - Ало! Ало да, бърза помощ ли е?! - Не! Сбъркали сте! - А-а-а! Много ви моля да ме извините! - Няма нужда! Случва се! - Ама не, наистина ви моля да ме извините! Разбирате ли, моята тъща умира, сигурно й остават няколко секунди, и аз понеже се притесних и сигурно за това съм сбъркал номера. Ама нали наистина не се сърдите? Не, не, не мога да повярвам, сигурно ми се сърдите. Ами не, щото гласът ви един такъв разстроен. Не? Честно? Е добре. Дочуване. Още веднъж извинявайте. Не се обиждайте... Защо вестници и списания така упорито пишат за края на света, а не си отменят абонамента за следващата година?