Доктор към пациента:
- От какво се оплаквате?
- Докторе, не мога да заспивам вечер.
- Ами опитай да броиш овце. Е, вече няма такива количества, но опитай.
- Опитах, не става... И... тогава се започна.
- Какво се започна?
- Да стрелям, докторе.
- ???
- Ами вечер като си легна, затворя очи и започвам да стрелям.
- Гледаш новините, нали?
- Да, и вестници чета... Та започвам да стрелям, докторе, ей така - с много стръв и страст. А на мушката - разни сенки. Приличат ми на днешните управници, депутати и разни партийни активисти. Стрелям, стрелям и... заспивам. Започнах преди десетина години със снайпер, после минах на автомат, а сега съм вече на лека картечница. Чувствувам, че скоро ще трябва да минавам на тежка кратечница.
- Минавай! И ме запиши в разчета!
- Докторе, и ти ли?!
- Мамка им!
Отива Иванчо на училище със синина под окото:
-Какво се е случило детето ми? -пита учителката.
-Ами снощи легнах при мама и тате че ми беше студено, и тате по едно време ме пита:
-Заспа ли?
-А аз викам:
-Не. И той се завъртя и без да иска ме удари.
На другия ден Иванчо пак отива със синина на другото око, и учителката пак го пита какво се е случило.
Ами снощи пак легнах при мама и тате че ми беше студено, и тате след малко пак ме пита:
-Заспа ли?
-Но аз мълча, след малко пак пита:
-Заспа ли? И аз пак казах че не съм, и той пак без да иска се завъртя по-рязко и затова ми е синьо и другото око. Отива Иванчо на третия ден целия посинен и госпожата пак го пита какво е станало че целият е син.
-Ами снощи пак легнах при тате и мама и тате пак пита:
-Заспа ли?
-Но аз мълча, след малко пак пита заспа ли, аз пак мълча, попита и трети път дали спя, но като не му отговорих тате попита:
-Влезна ли?
-А аз викам:
-Кой?