Зетят лежи по гръб на сянка и дреме. Идва тъщата:
- Зетко, сучпила се е оградата, ще я поправиш ли?
- Мен какво ми дреме? Къщата е твоя, оправяй се.
На другия ден:
- Зетко, чешмата капе...
- Мен какво ми дреме? Къщата е твоя, оправяй се.
Това се повтаряло много пъти и накрая на тъщата й писнало и приписала къщата на зетя. Отива пак един ден:
- Зетко, плочките тука са за сменяне...
- На теб какво ти дреме? Къщата си е моя...
Учителка пита учениците какви ще станат, като пораснат.
Петьо: Аз ще стана лекар.
Гошко: Аз ще стана пожарникар.
Марийка: Аз ще стана майка.
Иванчо: Аз ще помогна на Марийка да стане майка.