Червената шапчица, по Едгар Алън По
Край старата, мрачна, обвита в тайнствено-жесток воал гора, над която се носеха тъмни облаци зловонни изпарения и сякаш се чуваше злокобен звън на окови, в мистичен ужас живееше Червената шапчица.
Мъж изкарал незабравим уикенд с любовницата си, а на съпругата казал, че отива на риболов. В неделя вечерта тръгва да се прибира у дома и минава през рибарския магазин. Дълго оглежда плуващите във резервоара живи шарани и накрая казва:
- Искам ей тоя шаран, обаче, ако може някак да ми го подхвърлите през щанда...
- Защо да ви го подхвърлям? - учудено пита продавачът.
- За да мога с чиста съвест да кажа на жена ми, че съм го хванал...