автор: Иво Иванов
- Аз лично ще нося ли някаква съдебна отговорност, ако кажа на професионален убиец да ходи да си гледа работата?
----
- Защо рибата тон не тежи 1000 килограма?
----
- Защо диспечерите на земята си губят времето да говорят на пилотите на изтребители, след като знаят, че те се движат със свръхзвукова скорост?
----
- Някой някога виждал ли е облечена вода?
----
- Разумно ли е да се насърчава един ковач да ходи да забива гаджета?
Париж. Елисейските полета. На светофар спират 6-литров Мерцедес, 607 Пежо и велосипед. Водачите се поглеждат един друг, удивлението се сменя с бурна радост. Паркират. Хвърлят се да се прегръщат:
- Боже мой, Сьома, Ицхак, Хаим, колко лета, колко зими?!... А помниш ли Одеса, а помниш ли нашия двор?!
- А леля Песя, А домоуправителя Езра Пинхович...
- Каква среща?! В ПАРИЖ! Не, не бива така да се разделим, знам тук на близо едно уютно ресторантче, хайде да отидем, да похапнем, да си припомним миналото.
Велосипедистът Симеон се ослушва:
- Момчета, това все пак са Елисейските полета, боя се, че това ресторантче няма да ми е по джоба!
- Сьома, какво се правиш на дръж ми шапката? Все едно не се познаваме! Спокойно, няма да ядеш...