Вицет — Перник

Старшина строява ротата и казва: - Представете си, че над нас лети самолет… Целия от алюмин… - Алуминий. - чува се глас от строя. - Кой се обади? - пита старшината. - Редник Петров! - Редник Петров, две крачки пред строя! Легни, стани, легни, стани, легни, стани… Марш в строя! И така продължавам! На самолета има иедрена бомба… Какво ще направите вие! - Ще спасяваме старшината. - чува се отново от строя - Кой се обади? - пита пак старшината. - Редник Петров! - Редник Петров, две крачки пред строя… Рота! Легни, стани, легни, стани…

Военни 03.10.2017 5,570 прегледа

Следващ →

Още вицове

Сахара, жега, 55 градуса, самотен пътник язди една камила. Изведнъж камилата стъпила на криво и се контузила. До най-близкия оазис имало два дена път, а водата на пътника вече била на привършване. И докато човекът вече си мислел как е протекъл живота му и дали ще отиде в ада или в рая, видял в далечината надпис "Ремонт на камили!". Приближил се той и какво да види наистина имало сервиз и някакъв човек вътре. - Извинявай, на камилата ми й има нещо и няма да мога да стигна до следващия оазис, ти си ми спасението, ще можеш ли да я оправиш? - започнал да обяснява човека. - На канала! - казал монтьора. Човека веднага завел камилата на канала, монтьорът взел две тухли и с точен и премерен удар, ударил камилата по топките. Тя така подскочила и препуснала сякаш нищо й няма. - Ама какво направи бе, камилата ми избяга сега ще умра от жажда, как ще я настигна. - На канала. - Защо вече в сандвичите ви има по-малко месо? - Извинете ни, но ни забраниха да държим котки в кухнята. - Какво? Това котешко месо ли е било? - Пази Боже! Ние да не сме некви кожодери! Котките ловяха мишки. Катаджия спира шофьор: - Какво става? Да не би тук левият завой да е забранен? - Не, просто е платен. Мъж се прибира от работа и вижда жена си да седи замечтана пред огледалото. - Докторът ми каза, че гърдите ми са като на двайсетгодишно момиче... - А не каза ли нещо за петдесетгодишния ти задник? - Не, за теб не сме говорили. Четирима поостарели джентълмени седят на игрището за голф и си спомнят: - М-дааа, от година на година стиковете ми се струват все по-тежки и по-тежки, - казва единият. - Ахаа, и разстоянието от дупка - до дупка става все по-голямо... - добавя другият. - И хълмчетата са по-стръмни от едно време.. - казва третият. Четвъртият, наслушал се на техните оплаквания ги прекъсва: - Стига мрънкахте, бе! Радвайте се, че още сме от правилната страна на тревата...