Седяли си 5-6 полицаи до една спирка и случйно покрай тях минал гражданин. По едно време човекът се заслушал в разговора на униформените и чува единия полицай да казва:
- Едно!... - останалите избухнали в бурен смях.
След това друг казал:
- Седем!... - пак яко смях настанал...
Третият казал:
- Деветнадесет!... - колегите му отвърнали със смях.
Гражданина видимо озадачен от цифрите и последващия смях приближил групата униформени и попитал:
- Господа полицаи, какви са тия цифри, защо им се смеете?
Старшият най-спокойно отвърнал:
- Еми обозначили сме си вицовете с номера и вместо да разказваме целия виц, казваме само номера му и останалите се сещат кой е вица и си се радват.
Гражданина мислейки, че ще развесели униформнените казал:
- Сто и едно! - вместо със смях полицаите мигновено извадили палките и започнали да му отвръщат
с побой! Гражданина извикал:
- Чакайте бе хора, не ме бийте, спрете, защо!?
- От 100 на горе са за полицаи бе, келеме!
Кеворкян:
"-Материални претенции към България имате ли?"
Симеон C.:
"-Как материални?"
Кеворкян:
"-Имуществени?"
Симеон C.:
"-Как? Не. От собствената си страна ! Не! От мене това няма да видите, независимо при какви обстоятелства, обстановки и положения – категорично не!"
(Разговор воден на 8 февруари 1990 г. и публикуван в книгата на Кеворкян "Разговори със Симеон Втори"