Програмист не се явил на работа, няколко дни. Работата тръгнала да изостава, клиентите започнали да побесняват. Трагедия! Шефът звъни по телефона у програмиста - никой не се обажда.
Накрая решили да отидат и да проверят какво става.
Пристигат, звънят на вратата - никой не отваря. Решили да я разбият. Разбиват я, влизат, викат го по име - никой не отговаря. Накрая чуват шум на течаща вода от банята. Отиват в банята и гледат - програмистът седи във ваната, целия посинял, кожата му се сбръчкала, а в едната му ръка огромна бутилка шампоан. Спрели водата, извадили го, а той не реагира. С труд му разтворили пръстите на ръцете, извадили бутилката с шампоана и четат упътването: "Шампоан за нормална коса. Употреба: Нанесете шампоана на мокра коса. Втрийте го добре в косъма. Изплакнете с топла вода. Повторете още веднъж".
Срещат се две самотни приятелки и споделят житейски опит.
Едната казва:
- Аз добре се приспособих. Поканвам мъж на гости, той ми носи шампанско, цветя, бонбони и прочие. Добре си изкарваме вечерта. Под леглото си съм монтирала бутон, свързан със звънеца на входната врата. И в момента, в който си легнем в леглото, аз го натискам. Чува се звън, и аз изплашено викам: "Мъжът ми се прибира!" А гостенинът изскача с дрехите под мишница през прозореца.
Посмели се приятелките и се разотишли. След половин година се срещат. Този път разказва другата:
- Реших да направя като теб. Тъкмо си легнахме, натискам бутона и крещя: "Мъжът ми се прибира!", а пичът - ХОП! - и се парализира. Половин година вече лежи вкъщи, вчера каза първите си думи.
- Какви?
- Къде е мъжът ти, кучко?