Четвъртък, 8 октомври 2026 | Перник Ясно небе 13°
Един мъж щял да се беси и се вързал за краката, а един друг минал и го видял и го попитал: - Квф прайш бе? - Ем ще се беся. - Е що си се вързал за краката? И оня му отговорил: - Ем защото като се вържа за врата немога да дишам.
Семейни 3,747 прегледа
Следващ →

Още вицове

Два слепи коня си приказват: - Ще участваме ли в надбягванията утре? - Не виждам проблем... - Абе Славчо, що ти е синьо окото бе? - Щот` жената ме бушонира... - Е защо бе? - Щот` й говорех на ти! - Че то зарад това не бият бе! - Бият, бият... - Е как така бе, пич? - Ми лежим си аз у леглото и тя ме подбутва и вика "Абе Славчо, ние отдавна не сме правили секс!", а аз й викам "Не ние, а ти!" "Отивам на реката за риба. Цял ден - нищо. Тъкмо си тръгвам и нещо се хвана. Дърпам въдицата и гледам - жаба, ама оная вълшебната. - Кажи едно желание и ти го изпълнявам. - Кажи ми числата от тотото - казвам аз. След няколко дена печеля джакпота, три дена ядене и пиене и както си му е реда отивам на реката да се отблагодаря на жабата. - Искам да ме чукаш - казва тя. Ща не ща все пак милионер ме направи, затварям очи и я започвам отзад. Когато свърших, отварям очи гледам не жаба а четиринадесет годишно момиче! Горе-долу така стоят нещата господин съдия. " Върви си един отчаян човек, когато чува глас от небето. "Копай!" - казал гласа. Човекът се озърнал смутено. "Копай!" повторил гласа. Човекът вече не издържал и почнал да копая пясъка пред него. Изведнъж намира дървен сандък. Извадил го и гласа отново се обадил. "Отваряй!" Отворил го и какво да види - стотици златни монети. "Казино!" пак се обадил гласа. Що пък не, помислил човека и отишъл към казиното. "Рулетка!" Отива в залата с рулетките сяда на една маса и чака инструкции. "16 черно!" Човекът залага всичкото злато на 16 черно, колелото се завърта и...се пада 5 червено. "МАМКА МУ!" извиква гласа... Сега съм тъжен! Защо ли? Сега ще ви разкажа: Имах си гадже,тя се казваше Анета и ми казваше, че съм неиният принц. Обичахме се много до мига, в които получих следното писмо: Мили ми принце, Всеки път, когато се качвам на ку- лата на нашия малък замък в минути на отмо- ра ти знаеш с какво нетърпение очаквам да се изпра- ви пред мен пощальонът. Но надеждите ми са напра- зни. Вече ми омръзна и затова знай,че пу- скам последното си писмо.Твоята Ане- тка повече няма да видиш и ще останеш с ху- бавите спомени. Имаш моята снимка. Дръж я в ръцете си! Всичко беше О.К.,докато не прочетох това писмо през ред!!!