В една детска градина пламнал пожар. Когато дошли пожарникарите огънят бил обхванал първите три етажа, и учителките и децата седели на покрива, а огънят застигал и тях.. Когато дошли пожарникарите, казали на учителките да хвърлят децата, а те ще ги хващат... хвърлили едно бяло дете, хванали го. Хвърлили второ бяло, пак го хванали. Хвърлили едно черно, и пожарникарите се отместили настрани, и то се размазало в земята.. и така накрая останали само мангалчета на покрива, а нормалните деца били живи и здрави долу. Единият пожарникар забелязал, че горе са останали само учителките, и няколко черни, и се провикнал:
- Айде стига сте ги хвърляли тия обгорелите, скачайте вие!
Моето гадже умря...Не бях на себе си от мъка и се заклех да й остана верен в нейна памет. В началото не беше трудно. Моята мъка беше толкова голяма, че даже не можех да си помисля да целуна друга. Но скоро едно момиче почна да проявява интерес към мен. На първо време се съпротивлявах.
- Ти си много красива, - казах й, - но е адски рано. Извинявай.
Но моите думи не я спряха. Тя продължи да ми се усмихва и кокетливо да премигва палаво с дългите си мигли. В следствие на което, аз се предадох и се озовах в обятията й.
И в този момент свещеникът ни помоли да напуснем църквата. Каза, че нашето шепнене, мляскане и хихикане по време на опелото пречи на другите опечалени.