Разказ на ветеринар:
Веднаж на гости ми дойде бивша моя студентка. Седим, говорим си и в един момент телефонът й звъни. Стопанката на куче, при която тя се кани да върви. Разговорът (както го чух, т.е. – само нейните отговори) звучеше така:
- Да, ще дойда при вас след около час…
Сигурно, по-добре да ме посрещнете на спирката на метрото. "Западен парк"? Добре, след един час. Как да ме познаете? Ами, аз съм висока и стройна. Облечена съм с черно палто, дълга черна пола… Черни ботуши… Чантата… Въобще, цялата съм в черно и с коса...
В разговора настъпва дълга пауза.
- …Коса – това е някаква прическа!
В едно купе на влак пътуват майка, дъщеря, шеф и подчинения му. Влакът влиза в тунел и настава пълен мрак. Чува се звучен шамар.
Майката си мисли: "Добре съм възпитала дъщеря си!". Дъщерята: "Майка ми е стара, ама още си я бива!".
Шефът: "Тоя до мен мърсува, а аз изяждам шамара!".
Подчиненият: "Ех, кога ще дойде следващият тунел, че да извъртя на шефа още един шамар!".