На Орлов мост светва червено и едно трабантче се удря в един баварец. Шофьора се изпотил, прилошало му, като си представил какво ще последва.
Излиза мутрата от бавареца, оглежда си задницата, качва се обратно и продължава без да каже нищо. Шофьора на трабанта се успокоил.
На светофара на Университета пак същото - трабанта удря бавареца и шофьора взел да си чете молитвата.
Излиза мутрата, надвесва се над предното стъкло на трабанта и пита:
- Абе брато, мене като ме няма, ти как спираш бе?
"100 крачета"
Сто крачета трополяха
по паркета у дома,
аз се вслушах, те се спряха
и настана тишина...
Пак задрямах, но ги чух,
мисля, че сега пълзяха,
аз напрегнах своя слух -
вътре в барчето ми бяха...
Скочих бързо на крака
и заварих ги във крачка -
как измъкваха сега
две по двайсет и стотачка...
Пак заспах, но сутринта
се огледах за крачкАта,
нямаше ги, ала с тях
и половината заплата...
И сега седя и мисля,
гледам дървеното барче,
те ли кинтите ми свиха
или просто много харча?!...
Малки пъргави крачка,
празна халба и капачка -
махмурлукът натежа
с две по двайсет и стотачка!