След като Иванчо и Марийка се оженили, вкъщи всичко започнало едно след друго да се разваля. Но като се приберял вечер Иванчо, вземал вестника, пускал телевизора, вдигал краката на масата като истински мъж и все се измъквал: "Марийка, аз не съм електротехник, водопроводчик, не разбирам от перални." Една вечер се прибрал и гледа всичко оправено.
- Майстор ли си викала, Марийке? - пита Иванчо.
- Не. Дойде съседът отгоре. Каза, че ще оправи всичко, но ако се съглася да му направя сладкиш или да легна с него.
- И ти му направи сладкиш?
- О, Иванчо, аз да не съм сладкарка.
Седи си един мъж и си пие бирата пред телевизора в този момент се звъни на врата. Човека отваря и вижда на нея мъж облечен в Армани с два бодигарда до него. За малко да си глътне езика. Онзи му казва.
- Г-н Петров, баща на Михаелка, трябва поговорим?
Човека пребледнял, само кимва и сядат на кухненската маса.
- Г-н Петров - казва госта - имах контакт с вашата дъщеря Михаелка и сега тя очаква дете от мен, искам да се разберем, аз съм женен и влиятелен човек и не желая това да се разчува за това ще ви дам 500 000 лв сега и ще осигуря апартамент за дъщеря ви и бъдещото й дете!
В този момент г-н Петров става и тръгва да излиза от стаята, при което Госта го пита.
- Къде отивате? Не ви ли устройва оферта ми.
Петров:
- А устройва ме господине, просто отивам да уговоря и другата ми дъщеря да забременее от вас.