Три часа през нощта. Мъж и жена спят. Изведнъж се звъни на вратата. Мъжът, псувайки, отива да отвори. На прага стои мъж, очевидно пийнал:
- Приятел, ела, моля ти се, долу да ме бутнеш.
- Абе, човек, ти полудя ли! Три часа през нощта е! Ходи помоли някой друг.
Връща се мъжът в леглото и жена му го пита:
- Кой беше?
- Някакъв идиот, искаше да го бутна.
- И ти какво направи?
- Пратих го на майната му!
- Звяр! Говедо! Помниш ли на нас как ни изгасна колата в големия дъжд и едно момче цял час ни бута? Толкова ли не можеш да помогнеш на човека!
Мъжът пак се разпсувал, станал от леглото и се облякъл. Слиза на двора, а там пълна тъма. Вика:
- Ей, приятел! Къде си?!
От тъмнината:
- Тук съм! Ела тук!
- Къде тук?
- Тука бе, на люлките!
Иванчо и Марийка отишли на почивка с техните, но имало само двойни стаи. И Иванчо трябвало да спи с Марийка. Майка й й казала:
- Мойто момиче, каквото и да ти казва Иванчо, казваш: не бива, Иванчо, не бива.
И вечерта легнали на 2 различни легла и Иванчо казал:
- Марийке, бива ли 2 деца да лежат в 1 стая, а в 2 различни легла.
- Не бива, Иванчо, не бива (и легнала при него).
- Марийке, бива ли 2 деца да спят на едно легло с дрехи?
- Не бива, Иванчо, не бива (и се съблекли).
- Марийке, бива ли 2 деца да са голи в 1 легло и да не се шибат?
- Не бива, Иванчо, не бива (и те се ебали..).
На сутринта майката на Марийка пита Иванчо:
- Как беше вечерта?
Марийка:
- Мамо от тва твойто "не бива", Иванчо цяла нощ ми го набива.