Ето как си представям кучетата, когато лаят през нощта:
КУЧЕ 1: ХЕЙ! Аз съм куче! Има ли други кучета наоколо?
КУЧЕ 2: Да! Аз също съм куче!
КУЧЕ 1: Супер! Аз съм куче и ям храна!
КУЧЕ 2: Аз също ям храна! Имаме толкова много общи неща помежду си!
КУЧЕ 1: Акаш ли? Аз акам!
КУЧЕ 2: И аз също!
КУЧЕ 1: Аз имам хора! Имаш ли хора?
КУЧЕ 2: Да! Имам! В момента спят!
КУЧЕ 1:Наистина ли?! Моите хора също спят!
КУЧЕ 2: Хайде да изпеем една весела песен за нашите спящи хора!
КУЧЕ 1: Хайде! Да започваме!
*започва адско виене*
Случва се: лежиш на дивана, пиеш си биричка, гледаш телевизия.... звъни ти мобилния:
- Взе ли детето от детска? Напазарува ли, че мама идва довечера?? Защо мълчиш, Стефане????
И ти става едно леко на душата..... Ти не си Стефан.......